Всички ние „танцуваме“ живота си – понякога блус, понякога драматичен балет, друг път салса. И всички тези танци изобразяват периодите, през които преминаваме, но те не са вечни. Болката също е част от човешкото същество. И когато те връхлети може да загубиш част от себе си или поне така да ти се струва. Но макар болката да причинява опустошителен хаос в сърцето ти, то не е неин дом.

Разбитото сърце, самотата, горчивината, изтощението – струват ти се толкова познати, нали? Сякаш винаги сте били заедно. Но това не е така, и тях ще „изтанцуваш“ и ще дойде момент, в който ще вдигнеш глава с нов поглед към света. Един ден болката ти ще бъде само спомен, но никога определение. Нищо, че сега я носиш на лицето си, в движенията си и в душата си. Защо ѝ позволяваш да е по-силна от теб и хората да я забелязват преди ТЕБ? Тя не си ТИ.

Запомни, че ти не се определяш с трудните дни, паденията и провалите. Ти си безкрайно повече – смехът, шегите, прегръдките, връзките, семейството и приятелите. Ти си човек, точно толкова несъвършен, колкото всички, но способен на удивителни неща! Ти си в малките неща, които са те оформили като личност, които са те накарали да се усмихнеш, които пазиш в сърцето си и които те крепят в трудните моменти.