Силните хора се срещат, за да се разделят.

Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно. Силните хора са една порода – сродни души.

Енергията между тях е много силна.

Заедно са мощна машина.

Природата разделя всичко силно.

Така е, за да могат да дадат сили на по-слабите.

Компенсиране на енергиите.

Нямаш власт над тази раздяла.

Просто продължаваш…

Тъжно е...

Но по-тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.

Кой е казал, че животът е песен, розов, щастлив?

Такъв е, но само броени мигове, заради които си заслужава цялото страдание на света.

Готов ли си да страдаш до последна капка кръв за един миг на истинско щастие?

Разбира се, че да!

Тогава приготви се да срещнеш други сродни души, защото те са някъде по пътя ти.

Ще се появят, точно когато най-много се нуждаеш от тях.

Ще ги познаеш по искрената им усмивка.

А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите на един език, а сякаш се познавате от години.

Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив със самия себе си – естествен, истински, спокоен, балансиран, летящ свободно като птица.

Те ще ти вдъхнат вяра и сили – капка живот.

Това са твоите най-верни приятели – настоящи или бъдещи.

Сродните ти души най-бързо те напускат и за тях най-много страдаш.

Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си – без никакви очаквания и претенции да се промениш.

Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено с искреност и любов.

Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.

Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях … и сте били щастливи.

Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота…

Неизвестен автор.