Вървял човек и намерил Щастие.

– Ти чие си? – попитал.

– Загубено съм – тъжно отвърнало Щастието.

– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!

Казал и го направил.

Метнал Щастието на рамо и продължил нататък.

Но не усетил никакво въодушевление, все едно Щастие няма.

– Защо така? – попитал човекът Щастието.

– Защото, ако Щастието на друг намалява, твоето не става повече.