90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с родителите си на фона на 70% от жените. Тази тенденция не се променя особено много и в по-горната възрастова група. 70% от мъжете у нас между 25 и 29 години не са напуснали бащината си къща за сметка на 40% от българките в тази възраст. Тъжната равносметка – това не са просто цифри, това е диагноза на обществото, в което живеем!
И ако кажа, че излязлата съвсем наскоро статистика на Евростат ме изненадва, ще излъжа. Истината е, че трябва да си сляп или да нямаш никакви наблюдения какво се случва наоколо, за да се учудиш на данните!
Докато жените днес непрестанно омаловажават постиженията си и се борят да опровергаят максимата, че са с „дълги коси, но къс ум“, мъжете стават все по-инертни и страхливи. Страхуват се да прескочат бащиния праг и да се сблъскат лице в лице с живота. Ако пък все някога го направят, започват да се страхуват от самотата. Затова много бързо се озовават в леглото с първата срещната, а бързо след като усетят, че е оставила четката си за зъби в банята им повече от два пъти, започват да я упрекват, че им е отнела свободата.
Не се чудете къде са мъжете – при мама и татко са! Там, където някой е изпрал чорапите им и ги е сгънал прилежно в шкафа, където няма нужда да пресмятат бюджета си, понеже все ще се намери някой да плати сметките и да сготви нещо вкусно. Там, където винаги някой ги чака – я с блага дума, я с някоя забележка, с топъл чай и постлано одеяло.
Но това не е лошото в случая! Лоша е липсата на срам, на кавалерство, на уважение и благоприличие. Защото българинът срам няма! Не се срамува, когато те избутва най-нагло в метрото, за да излезе преди теб, не се срамува, когато не отстъпва мястото си в градския транспорт, дори когато около него стои жена с дете в едната ръка и торба с покупки в другата. Не се срамува, че не помага в домакинската работа, защото „това не е негово задължение“…
И не, не съм бясна феминистка, прелистваща всяка вечер Ема Голдман, Симон дьо Бовоар или пък старите броеве на „Жената днес“ от 60-те години на миналия век с фотографии на жени, качени на трактор и демонстриращи сила, равна на мъжката. Слагам си червило, нося токчета и повярвайте, не съм мъжемразка, жадна за мъжко внимание. Знам, че има и други мъже и виждам и добри примери пред себе си. Просто ми се иска останалата част от мъжкото съсловие да проумее, че е много по-важно мъжът да ухае на загриженост, отколкото на скъп парфюм.
Скъпи мъже, бъдете все повече Макрон и по-малко Тръмп! Жизненоважно е!
