В късна септемврийска вечер на един концерт се срещнахме за първи път. Минаха шест години, но помня и най-малкия детайл. Сред тълпата от хора, на фона на музиката и тъмнината, едни очи хвърляха хиляди огнени искри като остри копия. Така се вълнувах, но не спирах да говоря. А ти се смущаваше повече от мен. Беше уникален!

Чудиш се с какво ме плени? С искреност, без фалш и суета, без игри. Ти показа истинския си лик, не беше в роля. Спечели ме още тогава. Бях привлечена от човек, който никога няма да е мой.

Съзнавaх всичко, но не превръщах ситуацията в драма. А ти изобщо не подозираше за тайните ми чувства. Когато разбра, аз помислих, че ще се отдръпнеш. Отново не познах. И ти ме искаше със същата неконтролируема страст. Въпреки невъзможността.

В отношенията ни ти си по-добрият, по-разумният, по-търпеливият. Аз съм импулсивна и май правя грешки постоянно. Дни, седмици, месеци ще минат. Разстоянието и обстоятелствата ще ни разделят. Но ти ще бъдеш в сърцето, в мечтите и в сънищата ми.