Лоша съм. Виновна съм…
Пред себе си, пред хората, които обичам и ме обичат…
Влюбих се в мъж, врекъл се във вярност на друга жена!
Сгреших ли?
Той ми сподели, че е угаснал. А угасналото чувство не дължи никому обяснения.
Постепенно охладнял към нея… Имал нужда да бъде стоплен!
Аз го стоплих, дадох му всичко, от което се нуждаеше в онзи труден момент.
А той ме подпали…
Още в началото усещах, че той никога няма да я напусне заради мен.
Винаги става така – и в приказките, и в реалния живот…
Мъжете никога не се развеждат заради поредната любовница.
Дават ѝ малко измамна любов, мъничко надежда, но няма как да имаш и истината, и щастието.
Дори не му дадох възможността да ме пречупи, сама постъпих брутално със себе си.
Знаете ли? Да разбиеш умишлено сърцето си има и своите предимства… След тази агония вече никога не може да боли толкова силно…
Разбрах едно: което не е твое, никога няма да бъде…
И никога няма да се случи!
Казват, че там, където има истинска любов, винаги има грешки. Но там, където липсва любов, всичко е грешка…
Коя беше моята грешка ли? Че го исках прекалено много. А той всъщност никога не е бил за мен…
Автор: Ина Димитрова
Припомнете си още от Из Edna@:
