Когато тъжната, парцалива и нещастна Пепеляшка загубила надежда, че ще отиде на бала на принца, тя седнала до прозореца с изглед към замъка и започнала да плаче. Тя – най-красивата в цялото царство, можете ли да си представите, била заключена в таванската стая и не знаела какво да направи. И така, докато не се случило чудото с кръстницата, магията с тиквата и всичко останало.
Оттогава насам, за жените е станало важно да се побират в обувките, в стереотипите, в стандартите за красота и в живота разбира се. Станала е важна онази мечта за принца и живота в лъскавата архитектурна конструкция на върха на хълма с хубава гледка и диамантени подове. Обувката, която е донесла (според Шарл Перо) щастлив семеен живот на героинята му, днес е същата тази обувка, която обуваме сутрин, преди да излезем от дома си и да се превърнем в търсачки на зависимости. Или с други думи, продължаваме да развиваме синдрома на Пепеляшка познат като страх от независимост.
Сега между пепеляшките и грозните им сестри няма особена разлика. Те, ние, вие, всички или само някои от нас са се интегрирали в една специфична социална група и са оформили своята житейска философия на зависимости. Борбата вече се води на открит терен – в заведения, дискотеки, фризьорски салони, в леглата на принцовете. Грозните сестри са преминали през бюрото по деформация и са уголемили бюстовете и устните си и носят все по-малък номер обувки. Вече са достойна конкуренция в борбата за сърцето на принца. Пепеляшка безвъзвратно се изгуби под набезите на конкуренцията, някои особености на морала също се загубиха, а животът по върховете и зависимостта от принца остават приоритет на страдащите от синдрома на Пепеляшка.
Само така бих могла да си обясня присъствието на пепеляшките и грозните им сестри в недобре функциониращи връзки с мъже. Синдромът на Пепеляшка има своите исторически и социални корени, които може да откриете в книгите, в приказките, в домовете на жени, които стават жертви на домашно насилие, но продължават да обитават същите тези домове.
Социален феномен ли е синдромът на Пепеляшка? Успяваме ли, имайки фактическата свобода, да бъдем независими? Тези въпроси не спират да ангажират вниманието ми в ден като днешния, когато се опитвам да се побера в един чифт обувки, които ме стягат. На тези въпроси се опитвам да си отговоря в ден като днешния, в който мъжете със замъци и скъпи коли са се самопровъзгласили за принцове и са тръгнали на лов за жените, търсещи зависимости.
Чудя се защо никой никога не е довършил историята за Пепеляшка и защо никой не е казал нищо за живота на „принцесите” след трите дни „яли, пили и се веселили”. Чудя се, била ли е зависима Пепеляшка и искаме ли да бъдем като нея?
Текст: Стефи Стоева
