Изпитвам смесени чувства към любовта. Нямам предвид любовта като концепция, а любовта като практика. Ние, хората сме лоши любовници. Е, ние сме зле в много неща, но в любовта сме особено зле. Имам чувството, че еволюцията на човешката раса е спряла.
Вярваме, че това, което ни отличава от животните, е нашата интелигентност. Еволюцията на съвременния човек е възможна благодарение на нарасналата ни интелигентност. Ние просто сме по-умни от останалите животни. Красотата на интелигентността се състои в това, че колкото повече от нея имаме, толкова повече можем да я култивираме. Интелигентността позволява повече интелигентност. Забележете – казах „позволява“. Интелигентността трябва да се развива интензивно – нещо, за което повечето хора нямат нито ресурси, нито възможности. Наистина, ние сме умни, но не достатъчно. Намираме се в опасна позиция. Глупавите хора се палят по теми, които не разбират – просто защото не искат да ги разберат. Те предпочитат да останат невежи, но също така искат да са авторитети.
Едно от нещата, които хората не разбират е любовта. И единствената причина да не я разбират е, че не се опитват. Те просто не искат да я разберат. Правилно прочетохте – не искаме да разберем любовта, просто ни харесва идеята за нея. Искате да се влюбите, защото идеята за любовта ви кара да се чувствате добре и еуфорично. Никоя любов не е безкористна. Влюбването е абсолютно егоцентрично и плитко. Докато не разберете това, никога няма да разберете напълно любовта. Помислете върху това. Как може да знаете дали наистина обичате някого, ако почти не го познавате? Може да си мислите, че го познавате – това е, което любовта прави с нас – но реално не е така. Хората се влюбват непрекъснато, но това не е истинска любов.
Последното твърдение не е толкова противоречиво, колкото изглежда. Влюбването е просто началото на това, което може да промени живота ви. То е стартовата точка на нещо, което може да прерасне в красива любовна история. Но това е всичко, което е. Да се влюбиш може да доведе до това наистина да си влюбен, а то на свой ред – до това да обичаш истински. А за да обичаш истински, трябва да избереш да обичаш. Да избереш да бъдеш любящ. Да погледнеш човека, с когото си и да избереш да го обичаш, отново и отново.
Влюбването изглежда като нещо, което „просто се случва“. И в известен смисъл е така. Но обичането е доброволно. То е въпрос на избор и не е лесно. Може да бъде по-лесно, когато си с точния човек, но пак няма гаранция, че всичко ще е гладко.
Ние сме егоистични. Егоизмът е основна поведенческа характеристика. Не можете да направите нищо за другите, докато не разберете идеята за индивидуалността. И не можете да имате индивидуалност без елемент на егоизъм. Ние сме егоистични по една проста причина: ако не бяхме, щяхме да умрем.
Егоцентризмът е базисен, но хората са по-сложно устроени психологически. Ние сме в състояние да разберем двойнствеността, която другите същества не могат. Но когато става дума за любов, цялата тази интелигентност се изпарява. Преставаме да мислим и се движим единствено от емоциите. Позволяваме на инстинктите да ни водят при вземането на решения.
Колко двойки се разделят, защото „вече не са влюбени”? И колко от тях биха могли да го предотвратят, ако по-добре разбираха любовта? Истината е, че няма как „вече да не си влюбен”. Можеш само да спреш да обичаш. Да си влюбен е пасивно състояние. То е път към любовта. Не можеш да обичаш, ако преди това не си бил влюбен, но може да престанеш да си влюбен, преди да извървиш целия път до това да обичаш истински.
Когато избирате да обичате, когато се будите до този човек за кой ли път и за кой ли път благодарите на късмета си, че той още е част от живота ви – това е истинската любов. Днес и сега. Всеки следващ ден го правите отново и отново – ако имате късмет. И ако сте умни, ще го правите толкова дълго, колкото е възможно.
Текст:iwoman.bg
