„Когато заместваш друга жена, за нейните деца твоята ладост и свежест са толкова смущаващи, толкова отблъскващи, колкото и нощните ти достойнства… (те с ужас мислят дори за тези на майка си, на които при това дължат раждането си). Имат значение само дневните ти достойнства: интелектуални – пет процента (да не изглеждаш тъпа), десет процента – педагогически (да можеш да решиш задача), трийсет процента – домакински (гладка плетка с фигури от цветни вълни, баница, непрепържено масло, гладене на бродерия, сложно подреден букет, различни цаки и хватки) и петдесет процента – слугински (напред с пачаврите, четките, паркетолъскачката, парцала за прах).

И тези ти достойнства до едно ще бъдат подложени на строго сравнение.

Странна съдба! Неочаквани резултати от голямата любов!

Толкова са те обичали, че са се оженили за тебе. И от този ден ставаш слугиня. Била си любима, миличка, галена, без задължения, без отговорности; само с един мъж е имало да се занимаваш и той е бил нежен, внимателен, само че е живял другаде, друга го е хранила, прала, кърпила, гладила, а от теб не е изисквал почти нищо във вертикално положение; по време на отсъствията му си могла да си почиваш от него, да го чакаш, да го караш да чака до хубавото силно желание и обновявайки го, да се обновяваш; била си свободна; ходила си навсякъде и при всяко излизане, при всяко удоволствие си била на първо място…

И изведнъж, хайде! Край на всичко това, мила! От очаквана се превърна в очакваща. Хайде сега бели зеленчуци, лъскай, ший, мети и с четири готови, отраснали деца, прескочи от поколението на девойките в поколението на майките.“

Превод от френски: Ерма Гечева