„Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.“

 Из „Любов по време на холера“

***

„Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата й на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите й, и защо целият свят не полудява от любов от развятата й плитка, от полета на ръцете й, от златото на смеха й.“

 Из „Любов по време на холера“

***

„Бяха живели заедно достатъчно, за да разберат, че любовта е любов във всяко време и навсякъде, но става толкова по-силна, колкото повече се приближава до смъртта.“

 Из „Любов по време на холера“

***

„Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.“

 Из „Любов по време на холера“

***

„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“

Из „Сто години самота“

***

„И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“

Из „Сто години самота“

***

„Тя го попита през онези дни вярно ли е, както казват песните, че любовта побеждава всичко. „Вярно е“, й отвърна той, „но ще сториш добре да не го вярваш.“

Из „Любов и други демони“

***

„Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки.“

Из „Любов и други демони“