Виж, не се забравя ей така

любов, която много ти е дала.

Която ти е вземала съня,

която за ръка те е държала.

Която те е вдигала и над

омръзналите вече битовизми.

Която е засищала и глад,

която ти е давала и риза.

Не се преглъща като залък тя –

застава ти на гърлото и дращи.

Отива си с нечувана цена,

която много трудно се заплаща.

Не се прежалва и със черен шал –

тя мрази някой помен да й прави.

Каквото и преди да си й дал,

не ще си го откупиш. Не продава!

Не я очаквай в някой друг живот.

Един път се гори във този огън.

Не се забравя истинска любов.

И двеста пъти да й кажеш сбогом!

Автор: Мартин Спасов