Вече не боли. Почти не плача.
Вече не съм твоето момиче.
Не очаквам да ме гушнеш в здрача.
И не искам ТИ да ме обичаш.
Вече ми е все едно. Напълно.
Ти си чужд. Неистински. Далечен.
И какво, като не ми се сбъдна
тази мъничка мечта за вечност…
И какво, като съм просто…никоя
във навалицата от такива като мене.
Аз се уча бързо. Бързо свиквам.
После много тихичко изчезвам.
И не можеш да ме върнеш.
Няма начин.
Някак твърде късно е да ме обичаш.
Твърде непосилно ми е да ти вярвам.