Случвало ми се е да вървя и да усещам след мен върволица мъжки погледи. Като очи на хищници, но укротени очи на подчинени хищници. Без да правя нищо повече от това да вървя изправена, плавно и без резки движения. Случвало ми се е и да оставам невидима, въпреки червения шал, който често нося.

Не е в шала магията на женствеността ми. Когато страда, дори огромното деколте не може да я спаси. Само женската ми енергия може, когато не се пилее по мъжки места и мъжки дела. Когато не води войни и не спасява света. Но все пак, войни има, а и светът понякога се държи като беззащитен мъж, затова… Как да храня женската си енергия, която е изворът на моята женственост? И този извор да не пресъхва!

Бях на семинар, на който водещата няколко пъти каза, че жената е създадена, за да ражда деца. Затова трябва да се поддържа здрава и да конструира тялото си така, че то да й служи в изпълнението на тази мисия. Все това повтаряше или аз все това чувах, защото достатъчно дълго вярвах, че децата са началото и краят, изворът на всяка жена.

За първи път не ми хареса. Почувствах се изхвърлена от живота и обречена на вечно нещастие. Защото аз не успях да родя деца. Така се случи. Години живях с мисълта, че съм наказана. Още ми минава тази мисъл понякога, няма какво да лъжа. Особено в такива моменти, когато някой реши, че има право да говори от името на всички жени.

Но… Вече все по-често започвам да вярвам, че това, което смятах за наказание, може би е награда. Всичко, което преживях около опитите ми да родя деца, натрупа в мен огромна мъка. Тази огромна моя мъка, нея точно, искам да превърна в най-голямата награда в живота си.

Тъгата, тя никога няма да си отиде. А и аз не искам това. Вече не искам да я крия, да я отричам, да я мразя, да я маскирам, да я заравям надълбоко. Тя е парченце от пъзела на личната ми история, частица от моята женственост.

Отне ми време да измисля как да направя това превръщане. Но прочетох, че жената идва на този свят, за да обича. И разбрах какво значи клишето: любовта е по-силна от всичко, повярвах, че не времето лекува, а любовта.

Така се появи един кратък, но много спасителен списък. Някои точки в него отдавна са част от живота ми, някои ще бъдат, но всички те са моят начин да храня женската си енергия, изворът на моята женственост. Ето го:

1. Взимам си моето време

Онези няколко минути през деня или няколко часа веднъж в месеца, които са само за мен. Мълча, изучавам една точка в пердето, чета или гледам любим филм. Правя каквото искам, без извинения, без угризения и без оправдания.

Ако ми се плаче, плача. Имам право два пъти в годината много да плача и вече не се стискам. Изчезвам и съм най-тъжният човек в света. После сресвам перушината и излизам да запълня липсата. Купувам си книги. И това са две много специални книги в годината. Така реших. Подсказа ми го приятелка и ми хареса така да почитам двете си неродени деца. И вече нямам търпение да видя след 10 г. каква библиотека сме натрупали ние тримата, защото ние тримата избираме заглавията и историите. А представяте ли си след 20 години?…

2. Приятелки

Женска общност. Вещерско сборище. Глутница от вълчици. Хапем, вием, преследваме, препускаме нанякъде или наникъде. После смирени се завръщаме.

3. Олтар с любими неща

В него има връзка люти червени чушки. Това съм аз, според друга моя приятелка. Харесвам се. Вкусът става изтънчен само ако в него има щипка люти чушки. Даже в любимия ми шоколад ги има.

Книга, която да се грижи за душата ми. Малко снимки, които разказват моята история. Свещ, за да гори огън; камък от земята; перо от птица – за въздух и цвете в чаша вода, защото водата е моята стихия – плавна, мека, гъвкава, но неотстъпчива.

4. Глезотийки

Хубави дрехи, удобни обувки, които да ми помагат да вървя през света и живота си красиво. Разни женски удоволствия, от които мъжете се плашат, маникюр, прическа, крем за лицето, обаче от скъпите…

5. Хоби

Аз отглеждам цветя. У дома е като в джунгла. Ровя в пръстта, говоря им, танцувам танца на радостта всеки път, щом някое от тях разцъфти. Снимам. Пиша. Всъщност не, аз не просто пиша, аз раждам думи и все повече ми харесва да раждам думи. Защото така раждам любов. И защото: „Жената идва на този свят, за да обича. Да обича себе си, мъжете, хората, Земята, живота.“ (Анатолий Некрасов). Другото е въпрос на избор и стечение на обстоятелствата.

Автор: Сашка Александрова / myvelikoturnovo.com