За моментите, в които мислиш за него, наливайки си поредната чаша вино. Плачеш повече, отколкото, когато гледа „Титаник“ като тийнейджър. Чувстваш се толкова малка и незначителна. Запомни това усещане, ще ти потрябва занапред.

За моментите, в които мислиш за него, чудейки си дали съществува паралелна Вселена, където нещата между вас биха завършили щастливо. Огледай се около себе си. Затвори лаптопа, спри музиката и легни. Усети тишината, вдишай я. Не се страхувай от нея, тя ще ти помогне да разбереш много истини.

За моментите, в които мислиш за него и осъзнаваш, че понякога нямаме власт над мислите и спомените, които нахлуват. Сети се за онази теория, че на някои хора им е писано да влязат в живота ни, за да оставят белези – може би не всички от болка, но със сигурност дълбоки. И всъщност трябва да сме щастливи, че сме били избрани да преживеем тези емоции, защото именно те ни карат да се чувстваме живи.

Следващият път, когато мислиш за него, а усещаш, че не трябва, позволи на съзнанието си да си спомни. Да върне лентата с хубавите мигове, усмивките, закачките. Не таете злоба и омраза. Защото само, когато си спомняме един човек с добро, ще го „освободим“ да си тръгне от живота и мислите ни, правейки път на някой нов.