Колко бързо се развиваме? Колко бързо получаваме нещата в живота си? Това е новата мярка за успех. Събуждаме се и започваме да се борим с деня – бързо, скорострелно, държейки в ръка чаша с кафе.

Тичаме, закъсняваме както винаги, започваме работа, отмятаме задачи, ядем на крак, правим безкрайни списъци – за пазаруване, за срещи, дори за семейството. Нямаме време дори да обичаме, но пък имаме „модерна“ любов. Той дали ме слуша изобщо? Благодарен ли е за това, което има с мен? Намира ли радост в простите удоволствия? Въпроси, които рядко задаваме и чиито отговори май предпочитаме да не знаем. Ако не ни провърви с тази любов, продължаваме смело, с гордо вдигната глава. Не можем да си позволим да бъдем заблудени повече от веднъж. Можем да надхитрим системата. Затова добавяме още нови правила в „списъка“ за следващия път.

Животът се движи прекалено бързо и не можем да си позволим да попаднем два пъти в един и същи капан. Трябва да действаме бързо, нали така? Като на интензивен курс по любов.

Поздравявам всички ни за превръщането на този живот в маратон от цели. Но най-вече ни поздравявам за превръщането на любовта в нещо обикновено, цинично, развлечение от сивото ежедневие и с вечно търсещ поглед се оглеждаме за нещо „по-добро“.

Всичко около нас е твърде силно. Прекалено бързо. Чувствам се твърде малка за големия свят и твърде голяма за малкия свят, който е останал вътре в нас. Ами ако „модерната“ любов не е за мен? Има нещо вълшебно, когато някой толкова много обича, че нито една дума или голям жест не могат да опишат емоцията.

Има нещо магично в това да защитиш любовта, която изпитваш към някого.Отнасяйте се към любовта лично. Защото това, което съществува между две души никога не може да стане отживелица, която може да бъде заместена с „модерна“ любов по списък

Текст:iwoman.bg