Конфликтът между съпругите и любовниците е стар колкото света, но според мен погрешно се смята, че те непременно са от двете страни на барикадата. Често се случва една жена да е влизала и в двете роли в живота си, макар и съвсем да не е задължително непременно да обича да ги споменава. Тази статия не е за моралната страна на въпроса да бъдеш любовница, нито дава оценка дали това е добро или лошо. Няма да коментираме и причините един мъж да изневерява. Мисля, че за всеки е ясно, че трети човек се появява във връзката, когато в нея има някакви липси. В практиката си съм виждала обаче и семейства, които успяват да продължат да функционират добре и в баланс именно заради намесата на трети човек, който допълва липсващото звено и прави възможно съпрузите да останат заедно.

Във видеата, на които директно отговарям на ваши въпроси чрез възможността за излъчване на живо във Фейсбук страницата си, често стигаме до темата с изневерите и ролята на любовницата. Този текст е насочен към свободните жени, които са във връзка със семейни мъже и има за цел да им помогне да погледнат на избора си отвъд емоциите и оценката, което обществото му дава. Всеки избор правим с определена цел. За всеки избор плащаме цена. Ако сте избрали за себе си ролята на любовница, е добре да си отговорите на следните въпроси:

–  Какво очаквам от да получа от ролята си на любовница?

Достатъчна ли ми е насладата от връзка, в която нямам ангажименти към домакински задължения, битовизми и грижа за дом и семейство? Очаквам ли в един момент да заменя съпругата на този мъж? Ако имате ясен отговор на тези въпроси, ще можете по-добре да четете знаците във връзката си. Много често в съзнанието на мъжете за любовницата е отредено второто място в живота им и е предварително ясно, че тя остава на него, независимо колко важна е връзката за тях самите. Статистиката показва, че ако мъжът не заживее с любовницата през първата година, шансът да го направи значително намалява с всяка следваща.

– Колко време избирам да остана в ролята на любовница?

Най-разпространеният сценарий е млада 20-25-30 годишна, привлекателна жена да е любовница на мъж, който е около 40-годишен. Практиката ми ме среща с жени, които един ден внезапно се „събуждат“ и осъзнават, че са изкарали в тази роля 5-10 и повече години и се чувстват буквално измамени. Приятелките им са създали семейства, родили са деца, а те самите, започнали да поохлаждат страстта си, чувстват, че са изгубили шанса за това, което са смятали, че ще имат в живота си.

– Каква е стратегията ми за справяне в моментите, в които той ще бъде ангажиран със семейството си?

Личните празници, Коледа и Нова година, Великден, отпуските и т.н. традиционно са неприкосновена територия за любовницата. Да стоиш в къщи и да се самосъжаляваш, докато всички останали празнуват, може да е доста тъжно и депресиращо преживяване. Това стоене настрани често е „част от сделката“ и от цената на връзката с ангажиран партньор. Ако си решила да я плащаш, ти е необходима предварителна настройка и алтернатива за тези моменти.

–  Защо избирам да съм номер 2?

Вариантите за отговор тук са много. Възможно е да е налице страх от сериозно обвързване – в този смисъл семейният мъж не е заплаха. Може да е модел, който следвам – ако това е примерът, който съм имала в ранните си години. Съществува вариант, ако майка ми е била в ролята на измамена съпруга, аз да съм избрала за себе си да играя другата роля – на изкусителната, независима жена, която властва над мъжете. Това обаче пак е компенсация на травма.

Смятам ли, че заслужавам мъж, който е отдаден само на мен или напротив – мога да си позволя само да бъда „добавка“ към нечие чуждо семейство?

Достатъчно високо ли е самочувствието ми за да се заявявам и да дръзна да поставям условия и да искам всичко или нищо?

Убедена съм, че какъвто и избор да правим в живота си, подкрепящо към нас самите е да сме осъзнати за причините, поради които постъпваме по един или друг начин. Едва тогава можем да сме в мир със себе си и с цената му.

Щастието е скрито в нас – когато се гордееш с това, което правиш и живееш в съответствие със собствените си стандарти, ти си в щастието. Пожелавам ви го!

Автор: Наталия Кобилкина