Джон Стайнбек, из „Благодатният четвъртък“
„Добре, Сузи. Ще те науча на хиляди дребни неща и ако ме слушаш, всичко, каквото поискаш ще имаш. Но ти не ме слушаш! Никой не слуша, а после, като видят дебелия край, късно! Кой знае, може и да е от полза. Не знам.
— Ще слушам.
— Да, но нищо няма да научиш. Едно знай, Сузи, на тоя свят никога не е загазвал онзи, който си държи езика зад зъбите. Спомни си всичките бъркотии, през които си минала, и сама ще видиш, че всичко е почвало от езика ти.
— Вярно – съгласи се Сузи. – Ами като не мога да се откажа?
— Ще се научиш, тъй както се учи всяко нещо – с практика. Вторият въпрос е въпросът за мнението. И ти, и аз все гледаме да изпъкнем със своето мнение. Глупости, Сузи, нямаме собствено мнение. Дрънкаме онова, което сме чули и видели по филмите. И все ни е страх да не пропуснем нещо, все гоним някакъв автобус. Оттук и второто правило: откажи се от мненията, тъй като нямаш никакви!
— Ти май си номерираш правилата, а?
— Би трябвало да напиша книга – каза Фауна. – „Щом Тя може, и Аз мога“ – тъй бих я озаглавила. А сега номер три. Мнозина не слушат какво им се говори, защото така е по-лесно. Когато човек слуша, нищо друго не върши. И ако слушаш, ще видиш, че е интересно. Каже ли мъжът нещо, което ти се стори необикновено, не крий интереса си! Помъчи се да отгатнеш какво мисли другият, а не мисли как ще му отговориш.
— Колко добре ме познаваш! – тихо промълви Сузи.
— Има още, но то е най-мъчното. И най-лесното.
— Кой номер?
— Забравих номерацията. Никога не си давай вид на такава, каквато не си, не се прави, че знаеш работи, които не знаеш – иначе рано или късно ще се провалиш. И още нещо – ако щеш с номер, ако щеш без номер, – никой не се обижда, като го питаш. Да речем, Док каже нещо, което не разбираш. Питай! Най-хубавото, което можеш да направиш за някого на тоз свят, е да му дадеш възможност да ти бъде от полза.
Сузи мълчеше, загледана в ръцете си.
— Имаш хубави нокти – забеляза Фауна. – Как ги поддържаш?
— Много просто – каза Сузи. – Научи ме баба. Щом си измиеш ръцете, натъркай си ноктите с кора от лимон. После изтърсваш малко пудра в шепата и лъскаш ноктите в дланта си. А кожичките натъпкваш с клечка от лимоново клонче.
— Разбра ли какво искам да ти кажа? – попита Фауна.
— Какво?
— Зададох ти въпрос.
Сузи се изчерви.
— И аз се хванах.
— Напротив. Поисках да науча нещо. Нищо по-хубаво от това да питаш, когато искаш да знаеш.
— Благодаря ти! – въздъхна Сузи. – Жена за милиони си ти. Чудно, ще успея ли всичко да науча?
— Ще успееш. Стига да запомниш някои работи: първо, не забравяй, че си Сузи и никоя друга, само Сузи. Второ, помни, че Сузи е нещо хубаво, нещо истински ценно. Повтаряй си го, то не вреди! А после, като го запомниш, недей забравя, че има още цял куп неща, конто Сузи не знае. Единственият начин да узнае всичко е или да види, или да прочете, или да попита. Повечето хора не се интересуват от друго, освен от себе си. Плъхове!
— Четвъртото какво е? – попита Сузи.
— Браво! – извика Фауна. – Гордея се с тебе. Значи, следиш какво ти говоря. След това идва друго – накарай хората да мислят за тебе! Никой няма да даде и пукнат петак за някоя си Сузи. Не е лесно да накараш хората да мислят за тебе; толкова са заети да мислят за себе си! Но има два-три съвсем сигурни начина да привлечеш вниманието им. Говори им за тях! Видиш ли у тях нещо хубаво, добро, кажи им го! Не бъди фалшива! С никого не се бори освен ако няма друг изход.
Никога не почвай битката първа! Почне ли я друг, преди да се хвърлиш, почакай! Най-надежната отбрана са отпуснатите юмруци. А спечелиш ли вниманието на хората, първото, което ще поискат, е да сторят нещо за тебе. Нека! Не се възгордявай, не казвай „няма нужда“ – не бива! Все едно да им лепнеш шамар през устата. Хората най-обичат да дават, а ти да приемаш. Това не е неприлично. Напротив, дава резултати. Опитай!“
Източник: Danieltroev.com
