Ти не обичаш мен, знам. Не обичаш мен.

Обичаш начина, по който те обичам.

Обичаш тъжното ми есенно небе

със облаци от посивели стихове,

които никога не би прочел

не би разбрал

не би усетил

Обичаш тихата ми самота

в която се разлиствам

като цвете

обичаш начина по който се усещаш

 

когато те обичам мълчаливо

обичаш непонятната ми нежност

която отдалече те опива,

обичаш да ме има в твоя свят

и през очите ми да виждаш себе си,

обичаш чувството, че аз съм там

дори когато съм объркано-далечна…

Обичаш моето ‘обичам те’ и болката

когато казвам, че ми липсваш…

Обичаш чувството да бъда твоя.

Но мене не… не ме обичаш…

Caribiana