Старомодна съм…

Да, аз съм старомодна… и не ми пука.

Харесвам старите връзки, не модерните кратковременни привличания.

Подкрепям само тази Любов – истинската, един път в живота, до последния дъх… Вярвам в нея… и съжалявам хората, които с насмешка я отричат. Разбирам ви – ранени сте (били). То кой не е бил?

Никой не си го избира, но избира как да се отнася към Любовта.

А аз съм избрала – да съм старомодна.

Вярвам в „безрезервната обич“, в тази „от пръв поглед“, в „щастливия край“.

Да, да – чувала съм за розовите очила и колко добре ми стоят, но двойката от снимката доказва, че не нося такива.

Вярвам в Любовта без задушаване.

За мен доверието е в основата, иначе е безсмислено човек да има връзка и да нарича това „любов“, не е – то е вкопчване.

Всеки трябва да диша. Обсебиш ли отдалечаваш Любовта от себе си.

Ценете хората до себе си – те правят, каквото могат. Ако не ви устройва – никой не ви задържа.

Ценете ги, защото няма да са вечно до вас – може да са поредните преминаващи през живота ви, а може и да са тези, на които да се опрете на старини.

И не забравяйте, че винаги получавате само онова, което мислите за възможно и нищо повече!

Нищо повече!

Автор: Николета Иванова

Още от Николета прочетете в „Порцеланово Сърце„.