Здравейте. Скоро навършвам 43 години и може да се каже, че много неща съм пропилял в живота си, много съм преживял и много неща научих по трудния начин. Публикацията ми е за това, как човек трябва да слуша сърцето си относно хора, ситуации, работодатели и въобще в живота.
Да кажа нещо и за мен: твърде дълги години съм емигрант, над 14 години живея в чужбина, в една от най-социалните държави в света Норвегия.
Нещата обаче никога не са точно такива каквито ги описват. Живота в емиграция не е лъскавата картичка на фиорд и битова къщичка с тревясал покрив на фона на фиорда.
Детството ми в България премина в малък град на място, където всеки знаеше всичко за всеки, в едно семейство за пред хората така да се каже.
Ще го кажа направо, баща ми беше алкохолик. Отделно тичаше по любовници и пиянски компании. Единствено дете съм, и днес на 43 години скоро, изпратих цялата си рода на оня свят.
Чувството е ужасно, да виждаш как всички те изоставят и си отиват, да не можеш да ги погребеш, понеже си в чужбина, да се налага чужди хора да гледат баба ти на легло, при липсата на живи деца… в случая леля ми.
Истината е, че когато дойде момента човек да вложи, да даде… тогава се вижда кой колко струва. Понеже на думи обикновено хората са едни, а на дела се оказват други.
С годините все повече се научих да гледам хората по делата им. И не е чудно днес, че почти нямам приятели в държавата, където съм. Твърде дълго обаче се надявах на хората, че те това ще направят за мен, че отвътре ще им дойде онова да направят.
Истината е дами и господа, че човек трябва да слуша интуицията си. И сърцето си. Оказа се, че във важните и истински трудните моменти повечето, на които разчитах… не бяха до мен и не реагираха адекватно.
С времето се научих колкото и да не искам да горя мостове, да затварям врати и да приключвам книгата направо.
Както казах, баща ми беше алкохолик с огромно его и липса на всякаква дарба да приема съвет от хората. За съжаление и аз го имам в себе си – алкохолния ген.
Дълги години пиех и страдах като него, в България още. Дойде обаче накрая момента, в който пиенето ми излезе извън контрол, тогава вече бях в чужбина. Отделно бях прекарал много тежка операция в България, точно преди да емигрирам.
Когато човек не разбира божиите почуквания, че трябва да промени много в своя живот, накрая плаща за уговорките спрямо комфорта на алкохола горчиво.
Знаете, че няма бивш алкохолик… такъв си умираш.
С времето осъзнах, че съм болен, че не мога да пия като другите. Че когато те си отиваха да си лягат… аз реално започвах.
Живота ми се превърна в низ от криене, пиене, обезмирисване, залитане на работа и вътрешен срам. Не смеех да потърся професионална помощ, понеже в тази държава много малко им трябва на социалните власти и няма да си видиш детето изобщо вече или ще го посещаваш само уикендите в приемно семейство.
Осъзнавах, че затъвам все повече. В семейството, на работата, навсякъде нещата просто не вървяха. За един алко-болен винаги всеки друг е виновен, макар и да знае всъщност дълбоко е себе си… че вината е изцяло негова. Донякъде тежкото ми детство и вечните скандали и разправии в къщи между родителите ми ме доведоха дотам и аз да се пропия.
Отделно живота в емиграция и трудностите зад граница.
Получи се сбор от обстоятелства. Всички около мен измряха и чувствах огромна вина, че не опитах навремето да поправя нещата между родителите си, аз бях с болести и проблеми, отделно живота в чужбина и изолация.
С времето осъзнах, че вегетирам, че я карам ден за ден все повече. Бях и пред развод, жена ми вече не искаше да търпи лъжите ми, шикалкавенето и криенето ми.
Казано е, че всеки, който търгува с лъжа се разплаща с горчива истина накрая.
Накрая трябваше да поставя картите на масата за проблема си. Но не и преди да потърся помощ в АА клуба.
Когато за пръв път отидох на сбирка, ми направи впечатление надписа до вратата:
„Промени това, което е по силите ти, съгласи се вътрешно с това, което не можеш да промениш и не е по силите ти и го приеми. Бъди достатъчно мъдър да направиш разликата между двете!“
След няколко пъти ходене на срещи на А А клуба, дойде пречупването. Не бях плакал така от дете. Разбрах, че съм реално много по-силен отколкото вярвах. Не спрях пиенето по техния точно модел по 24 часовата програма…но в крайна сметка спрях да пия.
Понеже всякакви срокове действаха зле при мен. Щом постигнех въздържание в някакъв срок и се издънвах.
Трябваше ми ТРАЙНО И ВЕЧНО разрешение.
Вече не пия над 6 години, от началото на 2010 година. И съм следвал само първата от дванайсетте стъпки в АА-не докосвай първата чаша.
И по същия метод, спрях и цигарите половин година по-късно.
АА обаче ми отвори очите за начина, по който виждам днес света.
Вече не търпя безперспективни връзки и приятелства, вече не търпя фалшиви хора и работодатели-чудовища. За съжаление, приключих с твърде много хора през последните години.
Приключих работа, чието напускане отлагах с години. Трудно е да се излезне извън границите на комфорта, но е напълно задължително… за да тръгне човек напред.
Ресторанта, в който работя беше купен от един крайно свидлив грък. С жена норвежка, която се оказа комарджийка накрая, залагаща на коне и лотарии.
Дотолкова оредяхме откъм колеги, че се наложи да тичаме на три места да работим и дори всеки месец ни крадяха в заплатите и лъжеха с парите.
Накрая просто агонизирах и на работата, крепях нещо, което реално ненавиждах само заради заплатата.
Когато си потърсих правата и сложих личната си граница, бях всячески смазан от тях. Правеха ми мизерии за най-малкото и ме бутаха с действия сам да напусна, сам да се махна. Накрая стигнах до неизбежното.
Човек трябва да уважава себе си и да не прави компромиси със себе си, заради боклуци.
Съвета ми към всички е: Слушайте сърцето си – то знае най-добре. Разума е спирачка.
От години наред виждах еднакви цифри – 11:11, 3:33, 13:13 еднакви поредици от цифри или по двойки. Нощем на микровълновата, на телефона, на часовника, на номера на коли…
Дори спрях на паркинг на 11.11 преди години, на 11 ред в 11:11.
Доскоро пазех снимката в телефона си. Казват, че е нещо със синхроничността, с това че получаваш напътствия свише, че идват кармични и съдбовни моменти за теб. Поне това открих в интернет. Всички тези неща бяха и подсилени след едно дълго приятелство между нас с едно дъновистко-вегерарианско семейство тук в Норвегия. Не сме вегетарианци, нито сектанти Аполитични сме, а и не обичаме религиите и сектите. Мразим доктрините и фанатизма свързан с религии, движения, вярвания и пр…
Господ е един, тълкувателите му много.
Та тези вегетарианци и те преобърнаха в лош смисъл живота ни.
Оказа се, че всичко е било двуличие и стратегия при тях. Винаги при всяко ново запознанство, те изтъкваха… колко много хората не ги уважавали заради това, че не ядат месо и как не ги признавали, как не се съобразявали с тях. И понеже винаги играеха ролята на много горкички и добрите хора от нашия тип се втурваха да ги обгрижват.
Само че с времето наглостта им премина всякакви граници. Оказа се, че лъскавите ябълки с имидж се оказаха много прогнили!
Съвета ми към всички тук е: стойте далеч от хората на доктрините и ученията. Понеже някой от тях са толкова ревностни във вярванията си, че дупчат гуми на коли, дерат с пирони врати на коли, както се случи с нас.
За лош късмет купих кола от тях и след като вече не бяхме приятели, осъмнах в две годишния юбилей в деня на покупко-продажбата с полови органи по вратата си.И на няколко места по колата изобщо. Много пъти той лично, мъжа е хвърлял злъчни и злобни подмятания, че на този щял да спука гумата… на онзи щял да надере колата. Така че си е постлал с приказки да се съмняваш в него.
А всъщност все с мазни усмивчици бяха навсякъде… все да сме си правили добринки. Добринки, ама хората да ги вършат към тях.
Това, с което се опитваха да парадират пред другите, че са и това, което бяха напълно взе да се разминава във времето. Понеже истината винаги излиза наяве. Що за хора биха казали на дъщеря си, че ако опитала тайно консервата риба, която си е купила… щяла да умре от месото? Че щяла смърт да си вкара в организма. Или че кренвирша щяла да го повърне и ще и стане лошо?
Ние приключихме с тях, когато не ни дадоха по две кюфтета на човек да им вкараме в дома им на нова година, преди години. Понеже сме щели агресия и смърт да им вкараме през прага. И трябвало да си очистват чакрите и аурите с месеци. Къде отиде тяхната толерантност?
Незнам, но те никога душите си няма да могат да очистят от това, което са, от злобата, зависта и егоизма, в който живеят.
Затова хора, слушайте сърцата си. Не правете компромиси вечно като нас, заради приятелство, заради работа, заради каквото и да е. Понеже когато очаквате компромис или толерантност насреща, няма да ги получите
Чак когато отстоите това, в което вярвате вътрешно за правилно, чак тогава ще намерите пътя.
Към днешна дата съм безработен, без лошия грък на главата си, без фалшиви дъновистки и вегетариански приятелства, без роднини, които ме търсят само когато те са на зор. Без приятели, които ме търсят по скайпа, само когато са на зор за работа или нещо друго. Понеже някой с десетилетия не ме бяха търсили, но когато опря до тяхното благополучие и да уреждаме, ако можем нещо… се раззвъняха.
При хората масово вече се наблюдава интересчийската и използваческа тенденция.
Повечето са като кърлежи, не даващи почти нищо от себе си.
Живота в чужбина ми показа много нагледно и какви са повечето българи.
Едни използвачи и интересчии. Днес, когато няма какво да вземат от теб… не те броят за жив, утре обаче ако станеш бизнесмен с положение и милионер, всеки ще идва да ти се мазни и да те пита за работа.
Аз обаче ценя хората не по това колко и какво имат, а по това, което са.
Понеже парите и статуса идват и си отиват и ти нямаш ли вътре в себе си човечността, онези непредходни човешки стойности..значи си живял напразно досега.
Бъдете себе си, слушайте сърцата си… не робувайте на ТРЯБВА, понеже вие сте най-важни. И вашия душевен мир. И внимателно подбирайте приятелите си.
Понеже те доста често се оказват вълци в овчи кожи. Понякога скрити зад висши идеали, като вегетарианство, дъновизъм, бяло братство.
Нека хората се докажат към вас. Понеже само да иска и изисква, всеки го може.
Успех желая на всички по пътя към себеусъвършенстването. Пътя на успелия човек е трънлив и самотен.
