Сбогом, лоши момчета! Силни, страстни и властни… мечта на почти всяка тинейджърка! Но не и на осъзнатата Жена.
Истината е, че проблемът не е, че сте „лоши“… О, напротив, вие имате изключителен потенциал само поради факта, че най-голямата сила на човек се крие в неговата слабост и комплекс за малоценност. Защото животът е непрестанна промяна, цикъл и трансформация. Ако някой си мисли, че „животът е песен“, значи още не е ПРЕживял достатъчно…
Проблемът е…, че сте все още момчета. И не правите нищо, за да се развиете като мъже. Побоищата и развратния живот със сигурност не са признак за мъжественост. Не, не сте готини, понеже жените сами идват при вас.
Комплексирани сте, защото ви е страх, че ако вие направите първата крачка към жена, може да бъдете отхвърлени или ако се отдадете само на една жена, тя може да ви изостави… като майките ви, в повечето случаи. И затова си оставяте „вратички“ към бивши приятелки и любовници, които да ви „спасят“ в момент на нужда.
Всички, които поне малко се интересуват от психология, знаят, че повечето проблеми или нека да ги наричаме казуси, които имаме в настоящето си, идват от детството и най-вече от неразрешен конфликт с майката. Тя е първият обект на нашата любов и ни учи какво значи любов. А след нея бащата ни учи как да заслужим / да се борим за тази любов. Разбира се, както техните родители са ги научили.
Не, не става дума да обвиняваме родителите си и цялото си родословие, те са направили най-доброто, на което са способни. Става дума за това как сме отработили това „най-доброто“, което те са ни дали…
Всеки има различна житейска съдба и всеки е изградил различни модели на поведение или т. нар.защитни механизми за справяне с болката. Тази, която сте преживели заради майките си. И тази, която се повтаря във взаимоотношенията ви с представителките на женския пол.
Да, правилно разбрахте – имате проблем с майките си. И да, и вие го знаете.
Съжалявам, но не мога да заместя майките ви и Никоя няма да може… Но не е нужно да си „връщате“ на всяко женско създание заради майките ви. Погрижете се сами за себе си, в крайна сметка вече сте големи хора, не мислите ли?
Простете ми, че толкова дълго време се опитвах да ви променям и даже „спасявам“, чакайки и надявайки се, че ще видите собствената си светлина, която виждах аз. Всъщност това си е лично ваша отговорност и докато се бунтувате да я поемете, най-вероятно ще си останете просто момчета… Защото зрелите мъже могат и носят отговорност за себе си и живота си! И са в мир с родителите си.
Обичам ви заради всичко, което знам, че всъщност сте, но така и не показахте. И защото отношенията ми с всеки един от вас ми помогнаха да се свържа с моето собствено усещане за стойност!
Благодаря ви за всичко, което ми причинихте и не ми дадохте, за да стана жената, която съм сега. Жената, която си разбра цената. Цена, която се плаща с отношение, на което не сте научени, но никога не е късно! Все пак промяната или наричайте я адаптация, е ествествена способност на човека. Въпрос на избор.
Връщам ви надежите, копнежите и молбите за нежност и внимание и си взимам самочувствието и опитността, че съм дала и получила най-доброто възможно в конкретния момент. Стига ми толкова. Урокът е научен.
Сбогом, лоши момчета! Аз вече съм Жена.
Автор: Велизара Каменова