Много хора вярват, че ще обикнат себе си, само ако някой друг ги обикне пръв! Но нашите отношения с другите – независимо дали тези хора са наши партньори, приятели роднини или колеги – могат да отразяват единствено връзката, която имаме със самите себе си.

Светът е наше огледало. Ако се вгледаме в отношенията си с другите, ние виждаме просто отражение на нашата любов към себе си (или липсата на такава).

Егото се страхува от любовта. В своите отношения то се стреми единствено към това да бъде обичано. То дава, надявайки се да получи. Копнее да се чувства специално за някого, за да подхранва своята важност или да облекчи чувството си за малоценност.

То не се нуждае от близост, за да обича, за да израства. В действителност то изобщо не се нуждае от интимност. Егото предпочита идеята за „романтичната любов“ или за търсенето на такава. За него е крайно опасно да се сближи прекалено много с който и да е.

Основаните на егото отношения с приятели или партньори, обикновено се характеризират с нуждата от сигурност или с търсенето на самоуважение.

Някои показателни знаци за това са:

– издигането на другия човек на пиедестал;
– безнадеждно чувство за любов;
– висока степен на зависимост от другия човек;
– страх от самотата;
– търсене на одобрение от другия;
– негодувание срещу факта, че другият човек има своите собствени приятели;
– чувството, че се намирате в капан;
– липса на емоционална близост;
– липса на уважение към другия;
– загриженост за социалния статус на партньора, приятеля;
– наличието на извънбрачни връзки
– чувството, че сте потиснати от другия;
– желанието да бъдете „специални“ за другия човек;
– чувството за безсилие или разочарование;
– чувството за тревога и несигурност;
– наличие на ревност и чувство за притежание;
– наличието на нечестност и манипулация;
– тревога относно това дали връзката ще продължи;
– липсата на лично израстване при двамата като отделни индивиди;
– очакването другият да бъде разрешение на нашите проблеми в живота;
– сигурна, стабилна, но отегчителна връзка;
– желанието партньорът ви да бъде вашата „липсваща половина“.

Ако наистина искате любяща интимна връзка, на която можете да разчитате, ще се сдобиете с такава. Все пак ние създаваме собствената си реалност. Винаги получаваме това, което искаме. В момента, в който сме готови и благоразположени, то се появява! Единствено заради собствените си страхове и скрити механизми, не винаги получаваме това, което мислим, че искаме.

Връзките, изпълнени с любов и близост, наистина предоставят безкрайни възможности за израстване.

Интимността изважда на повърхността всички наши неразрешени конфликти, потиснати емоции и скрити механизми, за да може те да бъдат излекувани, като партньорът ни се превръща в едно идеално огледало, в което виждаме части от собствената си Сянка и преоткриваме целостта си.

Връзките (от всякакъв вид), основани на любовта, а не на нуждата от сигурност или самоуважение, се характеризират с:

– откритост;
– честност;
– уязвимост;
– възприемчивост
– доверие
– дълбочина на споделянето и интимността;
– способност за разрешаване на конфликтите;
– изслушване;
– грижовност;
– отдаване;
– взаимно уважение;
– споделени ценности и схващания;
– споделени мечти;
– обвързване;
– съвместно забавление;
– постоянно откриване на нови неща у другия;
– изграждане на социална мрежа;
– взаимно окуражаване за израстване и промяна;
– безусловна любов и подкрепа;
– наличието на двама завършени индивида.

Прочетете внимателно всеки от изредените признаци и се замислете, отношенията, които имате, на взаимното уважение и любов ли се дължат или на нараненото ви човешко его.

Ако искате и имате смелост, изминете пътя от единият вид връзка до другия и се насладете на свободата и взаимността, ако ли не…. значи просто болката от непълноценните ви взаимоотношения е все още търпима.

Само не казвайте, че не е възможно, това е просто оправдание!

Аксиния Цветанова, по материал на Джил Едуардс / myvelikoturnovo.com