Понеже ме докосна, без да ме докоснеш.

Понеже те обикнах до душа.

Понеже искам твоите очи в ума си,

дори и да ме покосиш с тъга.

Понеже ми дари живот и сила,

преди дори да бъдеш тук.

Понеже думите не спряха да напират,

а целия ми свят мълчеше глух.

Понеже ме откри под ледена обвивка

и бавно ме стопи до нежност и копнеж.

Понеже сякаш няма земна сила

която може да те спре.

Понеже ангелските ти криле усещам

със полъха на вятъра по мен.

И знаеш как да ме закриляш,

защото също си ранен.

Понеже ‘мъжкото момиче’ днес

превърна се във нежна топлина.

И бях тъй дълго силна,

а днес съм крехка – до жена.

Понеже вярвам в чистата ти вяра

и тя ме кара да мечтая.

Понеже всяка твоя ласка

разказва ми безкрая…

 

Понеже искам да те будя сутрин

със нежни пръсти по гърба.

Понеже мога да съм силна,

когато имаш нужда от това.

Понеже всеки път ще те разсмивам,

когато ти е трудно и тъгуваш.

И искам аз да съм жената

с която да не се сбогуваш.

Понеже мога да преглътна тихо

гневът ти ,нощните въздишки.

И искам аз да те прегръщам силно,

когато трудно дишаш.

Понеже ще те карам да откриваш цветове

дори когато ти е черно пред очите.

И шумно ще се смея ,сякаш съм дете,

когато правиш поглед нетипичен.

Понеже ще те гледам със любов,

дори когато силно ти крещя.

И ще се връщам всеки път,

когато блъсна ти врата.

Понеже бавно ще те подлудявам,

когато искаш да ме имаш.

И тихо ще те наблюдавам,

когато във гърдите ми заспиваш.

Понеже те обичам до припадък,

до сърцебиене и до тъга.

 

Ще те помоля просто да останеш,

когато нямаш сили за това.

 

Автор: Ariadna