Цял живот преследвах грешните мъже.
Знам, че и ти правиш същото.
Защото си като мен.

И ти като мен се влюбваш във фантазията и затваряш очите си за реалността. Избираш мъже, чиито сърца са от камък. Мъже, които лъжат, за да живеят по-лесно, без обяснения и конфликти. Мъже, които казват това, което искаш да чуеш, а не това което мислят. Мъже, с които искаш да се обвържеш, но които не искат да се обрържат с теб. Или с която и да била друга. Защото са твърде обвързани със себе си.

Мисля, че е време да си признаем. Поне веднъж в живота си. Вината не е в тях. В нас е. Защото ние сме тези, които ги преследваме. Ние сме тези, които не си тръгваме. Ние сме тези, които отказваме да видим истината. Просто защото фантазията е по-красива.

Цял живот преследвах грешните мъже. Преследвах ги, защото бягаха от мен, а аз исках да си докажа, че мога да ги задържа, че аз ще съм онази различната, специалната. Жената, която ги е променила.

Цял живот преследвах грешните мъже. Защото се страхувах, че аз щях да съм грешната за правилните мъже. Страхувах се, че нямаше да успея да не разбия връзката си. Страхувах се, че ще остана сама.

Затова цял живот преследвах грешните мъже…

Но тази година сложих точка. Приключих. Излязох от връзката, която ме убиваше. Убиваше ме с напразните обещания за щастие… утре, не днес, не сега. Убиваше ме с усещането, че пропилявах живота си. Че изменях на себе си.

Приключих тази глава от живота си и отново се връщам към себе си. Спрях да преследвам грешните мъже. Спрях да минавам през унижения и катаклизми. Спрях да изтезавам душата си.

Днес не ми е нужен мъж. Разбери ме правилно. Искам мъж. Повече от всичко искам мъж. Искам мъж, който да ме обича без условности и без отлагане. Но не се нуждая от мъж. Защото научих, че единственият човек, от когото се нуждая, съм самата аз.

Нуждая се да си спомня какво харесвам и какво не. На какво отсега нататък ще казвам „да” и на какво – „не”. Нуждая се отново да заобичам жената, която виждам в огледалото – с всичките й грешки и падения, с всичките й огорчения. И с всичките й прекрасни страни. Със слънцето в душата и очите й.

А мъж… да, искам мъж.

Искам мъж, който да бъде там, когато се нуждая от него.
Искам мъж, който е готов да преодолее всички препятствия, за да бъде с мен.
Искам мъж, който не се страхува да ме допусне до себе си.
Искам мъж, който знае, че да покажеш слабост всъщност значи да си истински силен.
Искам мъж, който е голям не само на думи, но и в делата си.

Знам, че този мъж ще ме намери.
И знам, че когато това се случи, ще е завинаги.

Затова повече няма да преследвам грешните мъже.
Не го прави и ти.

Автор: Тара Рутенбърг