Омъжих се на 19 години. Да, знам. Освен че е възможно да поставям нов рекорд, съм „луда.“ Не се безпокойте. Няма нужда да ми го казвате. Аз си го знам.

Всъщност, вече съм чувала всичко:

„Ти не завърши ли училище току-що?“

„Беше вчера, когато ти слагахме пелени! Все още си бебе!“

„Не мислиш ли, че трябва да излизаш на срещи повече преди това голямо решение?“

„Сигурна ли си? Това е такава отговорност.“

„О, сгодена? Какво… наистина? Но ти си само на 19.“

„Въобще достатъчно ли си голяма, че да ти разрешат да подпишеш свидетелство за брак?“

„Бременна ли си, или какво?“

„Как знаеш, че той е това, което търсиш? Не си опитала нищо друго!“

„Твърде си млада, за да знаеш какво е истинска любов.“

И може би най-често чуваното от всички беше:

„Не мислиш ли, че ще съжаляваш, че не си изживяла младежките си години свободна?“

Последвано от:

„Ще ми се да бях почакала малко по-дълго, преди да се омъжа и да се позабавлявам преди това. Не можеш да си върнеш тези години, от които се отказваш, за да се омъжиш. Можеш да почакаш, нали знаеш?“

На всички тези хора, които се съмняваха в моето решение и ми казаха, че се отказвам – вие бяхте абсолютно прави.

Отказах се от сърцето си. Моментът, в който казах „Да“, любовта ми вече не беше моя собственост. Дадох на друг несъвършен човек възможността да ме издига по-високо, отколкото съм била, както и силата да ме разбива на милиони малки парчета.

Отказах се от личния си живот. Прибрах се на 8 юни в нечия чужда кола, да спя в нечие друго легло и да дишам въздуха на някой друг. От този момент нататък никога няма да съм само „аз“. Бяхме „аз и той“ и „той и аз“. Това сега беше нашето семейство, нашият дом и нашите решения. Беше забавно, защото в момента, в който „аз“ стана „ние“, осъзнах какво е истинско щастие.

Отказах се от името си. Името, с което ме познаваха през целия ми живот, вече не ме определеше. Вече ще ме познават с неговото име. Бях негова да ме обича, желае, прегръща, да се смее с мен, да плаче с мен и да ме защитава.

Отказах се от тайните си, моите слабости, моите мисли, моите грешки и нещата, които криех от света. Сега някой знаеше всичко. Но този някой също така знае как точно да ми помогне, да ме обича и да се грижи за мен. Този някой ме познава толкова добре, че знае какво искам, преди да съм поискала. Изгубих всички скрити парчета от себе си и се сдобих с разбиране и любов от някой друг.

Отказах се от начина си на живот. Променях плановете си, пренареждах програмата си, работих повече, отивах до магазина, когато колата беше на разположение и готвех вечеря, вместо да си почивам. И докато часовника тиктакаше, разбирах причината, заради която получавах време изобщо.

Отказах се да се срещам с различни хора. Вече не бях свободна за срещи. До тук бяха срещите с потенциални мъже, защото аз вече имах моя. Да, можех да продължа да се срещам с мъже. Да, има страхотни хора, които не съм срещнала, но не, няма по-перфектен от моя мъж. И да, знам, че излизах с по-малко с мъже, отколкото повечето хора, но да, знам, че когато си го избрах, знаех защо го избирам.

Отказах се от странните разговори на вечеря и ги замених с вечери, в които лежах в прегръдките на съпруга си, с пораснало коремче, без грим, носейки неговите панталони и голяма тениска, която спечелихме на една игра, ядяхме пуканки, гледахме филми и се чувствах по-красива, от която и да е известна личност на червения килим.

Отказах се от парите си, времето си, нуждата да бъда права, от моя инат, от моя живот и моята същност.

И да, отказах се от години от живота си, които никога няма да мога да върна назад или да променя.

Но разликата между мен и вас е, че не съм съжалила нито за ден, минута или секунда от тези години.

Ако има нещо, за което мога да съжалявам е, че не съм започнала това прекрасно пътуване, наречено „брак“, по-рано, защото нищо друго не ме е изпълвало с толкова много любов, щастие и мир като него. И да, може да е по-трудно, отколкото някога съм си представяла, че ще бъде. Всеки ден съм предизвиквана да отричам себе си повече и повече, но животът ми има повече смисъл, отколкото съм смятала, че може да има…

И ако ми се отдаде възможност да се откажа от всичко това отново, бих го направила още веднъж.

Бих се отказала от всичко това за секунда.

Източник: Confessions of a Teenage Bride/Natasha Craig