Обичах го. И не заради устните.
(Които даже бяха нецелунати.)
А въпреки бодлите го обичах,
които ме разкъсваха до тъмност.
Обичах го. И не защото топлеше.
И не защото ме превръщаше в сияние.
А въпреки солта му го обичах,
която ми лютеше в раните.
Обичах го. Обичах го, полярен.
Оставих го душата да ми вземе…
Обичах го наивно и до бяло.
Обичах го…
В минало време.
