Обикновена съм. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.
Не знам дали ще можеш да обикнеш
(не днес, а някога, по принцип…)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.
Не зная колко много ти отнемам…
Не знам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.
Caribiana
Радосвета Аврамова
