Няма лоши години. Всичките до една

са различни. Съвсем като мене.

Всяка с нещо е нова, и със нещо добра.

И ме учи през цялото време

как да следвам единствено свойте закони,

и мечтите да сбъдвам без страх,

а пък щом календара свойте листи отрони

да подреждам надежди и смях

под елхата на своите вчерашни спомени –

колко дарове скрила съм там…

Ех, Живот, нека твоите дни да се гонят!

Имам още какво да ти дам…

Имам още любов да раздавам без сметка,

а пък ти ме обичай под брой.

Пък дори и понякога да ми слагаш решетки,

ти до края неизменно си мой…

Нека бързат годините в земните календари,

имам сили дори за това –

с моя огън човешки без вина да запаля

всяка коледна твоя звезда…

Вярвам точно в това – няма лоши години.

И живея с магия в душата.

Нейде има пътека само с моето име.

И краката ми тръгват нататък…

 

Автор: Мира Дойчинова