Трудна любов е късната. Много трудна. Не, че някоя изобщо е лесна.

Но, когато срещнеш късната, ти вече си горял в този огън поне веднъж. И, ако сега си сам, то невинаги е, защото си разочарован.

На залез може вече да сте изпратили половинките си в по-добрия свят. И тогава всеки от вас ще живее в жесток триъгълник, от който няма излизане. Или в четириъгълник.

Защото човекът до теб винаги ще е съпровождан от сянката на онзи, когото е обичал. И още обича. И винаги ще обича. Защото не се е разочаровал.

Тази сянка ще живее в ума и сърцето му и ти трябва да ги приемеш двамата с нея. А е трудно, да му се не види! Приемаш с любов живите му близки, но мъртвия? Как да приемеш с мъдро спокойствие монитора му, който светва с общата им щастлива снимка, ако обичаш!?

Ти правиш кафе. С коя от двете ви ще го пие той, с теб или с нея? Най-вероятно, с двете. Мъчително е, като многоженство е. А ти така не можеш. Как да приемеш постовете му-спомени? Как да приемеш любовта към мъртвата в коментарите на приятелите му?

Вероятно, винаги ще те сравняват с нея. Дали смятат, че си достойна? За някои, вероятно, винаги ще си грешница, макар че никого не си убивала. Вероятно, ще смятат, че не е трябвало да те кани вживота си. Може дори с неприязън да мислят, че сама си дошла…

Тогава, вероятно, ще ти мине през ум, че и той вижда постоянно твоята сянка и се опитва да я приема. Но от това съвсем не ти става по-лесно. Егоист ли си? Не го обичаш достатъчно? Глупости!

Няма такова нещо като много любов, защото няма малко любов. Нея или я има, или я няма. А ти уж вече знаеш как да обичаш. Ще ти мине през ум и това, че ще го презираш, ако я забрави – ще си мислиш, че и теб така лесно би забравил в същата ситуация.

И не спиш. И ходиш на гроба ѝ, за да молиш за прошка и за съвет. Но отговор няма. Снимката мълчи, уморена и равнодушна. И леко високомерна. „Никога няма да имаш онова, което ние имахме с него. Дори време нямате.“

Трудна любов е късната… Тъжна любов. Толкова тъжна, колкото и прекрасна.

Автор: Кина Маринова