Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено.

Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“.

Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство.

Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество.

Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си.

Където ревността е срамна, а скромността – недостатък.

Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.

Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие.

Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.

Където M и Ж отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора“, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих…