Наталия Кобилкина е родена през 1984 г. в Ростов на Дон, Русия. Вече повече от 9 години Наталия се занимава с тренинги за бизнес и личностно развитие и е автор и водещ на първите курсове по сексология за жени, мъже и двойки у нас. Тя е завършила магистратура в областта на семейната психотерапия и сексология и сама преминава през 40 тренинга за личностно развитие. Втората й магистърска степен – по психология на бизнеса, й позволява да започне кариера като бизнес-треньор и HR директор. След известно пребиваване в Лондон, Кобилкина отново е в България и тук продължава с пълна пара работата си като сексолог и женски консултант.

– Г-жо Кобилкина, в България ли сте вече? С какво се занимавате в момента?

– Тук съм си сега, да. Имам чести пътувания, ето сега ще ходя в Италия за един семинар. Но като цяло вече съм в България. В момента подготвям един семинар, на който специален гост ще бъде Лариса Ренар, най-известният женски треньор в Русия. Тя също ще води лекции. В същото време организирам академия за треньори. Ще обучаваме хора, които да могат да преподават в България и в чужбина. Иначе си продължавам Училището за гейши.

– Какви грешки допускат българките в отношенията с мъжете?

– Най-голямата грешка е, че не умеят да им тежат. От една страна не умеем да молим за помощ, не умеем да показваме, че имаме нужда от тях. От друга страна има жени, които са активно работещи, акогато се запознаят с мъж, когото харесват, изведнъж става кифла. Нормално е мъжът да се почувства излъган, защото е имал друга представа за нея. Той си казва- „Какво се случи, тя беше нормална, активна жена, а сега да себе си имам една кифла“. Мъжете не толерират кифлите, дразнят се от тях. Затова тук важното е да се намери баланса. Жената трябва да е уязвима, но без да става лигла. Другата крайност- работохоличка, която не се интересува от нищо друго, също не е добра.

– Прекалената еманципация ли оставя толкова жени самотни?

– До голяма степен да. Никой мъж не иска до себе си робот, който няма време за него. Но много от жените, които остават сами, обикновено имат някаква травма от детството. В много семейства има конфликти, децата израстват в тази конфликтна обстановка, с побоища, кавги. Те подсъзнателно се настройват срещу семейството като институция и не успяват да създадат семейство. По принцип домашното насилие е един от главните проблеми в България. Докато това не спре, нещата ще стават все по-зле, ще има все повече разводи, все повече самотни майки и деца без бащи.

– Много млади момичета избират лесния път и стават държанки или пък проститутки…

– Това е най-лесния начин, затова. Много млади момичета искат да получат всичко веднага, без да чакат, без да влагат големи усилия. Именно това желание води до този резултат. Да бъдеш нечия държанка е много по-лесно, отколкото да направиш нещо в живота си.

– На какво учите жените в Училището за гейши?

– Първо задължително се започва с терапевтични практики. С тяхна помощ изчистваме блокажи, свързани със страхове от миналото. Учим ги да приемат себе си такива каквито са. Само с тези практики много жени казват, че стават като преродени и след това лесно намират мъжа на живота си. Защото основното нещо е да обичаме и да позволим да бъдем обичани. Това основата, на която след това градим жената като жена. Едно червило няма да спаси семейството ти, трябва да имаш силна основа. След това вече ги учим как да бъдат по предизвикателни, как да флиртуват и да са като магнит за мъжете. В началото на всеки флирт е важен погледът на гейшата, а именно- бърз поглед към мъжа (до 3 секунди), след което жената рязко свежда поглед надолу и встрани, в следващата една минута те отново срещат погледите си.

– Разкрепостени ли са в секса българите?

– Смятам, че в България има една нормална сексуалност. Всяка нация е различна, робува на различни табута. Но смятам, че тенденцията в България е към по-освободен секс, към повече експерименти. Няма нищо срамно да се пробват различни неща в леглото. Важното е партньорите да си вярват и взаимно да си доставят удоволствие.

Деси Боцева, Nbox