„Исках да бъда самостоятелна финансово и професионално. Да бъда наравно със силните мъже, те да се вслушват в мен и това дали съм хубава или не да не е важно за успеха ми. Вярвах, че е важно да си на едно ниво с мъжа, за да те уважава. Вярвах също, че мъжете търсят умни независими жени и като постигна всичко, на най-силния и независим мъж няма да му остане нищо друго, освен да ме обича. Защото, според моята сметка, можех и трябваше да постигна всичко сама. Всичко, освен любовта.

Оказа се, че съм в голяма грешка.

Когато си дадох сметка, че съм постигнала нещо в кариерата, че вече се водя успяла и влиятелна жена и съм независима финансово, разбрах, че мъжете искат уязвимостта на жената в нейната крехкост, а не конкуренция или огледален образ.

Разбрах, че от мен се очаква мекота, въпреки че привличам с образа на „желязната лейди“. И усетих, че за партньора е важно да вярва, че жената е негова функция. Малко поне. Че има какво да й даде. Ама не емоции точно. Мъжете не разсъждават така.

„Мъжът е ловец и доставя храната! – ми каза един приятел наскоро. – Като си купуваш храната сама и не може да те нахрани, метафорично казано, мъжът губи интерес. Не се чувства важен и нужен.“ Значи… трябва да остана малко „гладна“. И да създам усещане, че имам нужда?! „Да. Трябва малко“ – отвърна приятелят…“

Автор: Миролюба Бенатова в интервю за списание „Ева“.