Любимото ми място – едно едничко е. Друго не ми трябва!

Любимото ми място – твоите ръце са. Там ми е най-топло, най-хубаво.

Сутрин щом се събудя в прегръдките ти – усмихвам се, щастлива съм. Какво по-хубаво от това да се будиш на любимото си място! По-романтично е от Париж, по-топло е дори от някой екзотичен остров, по-хубаво е и от красивите изгреви.

Най-прекрасно е сутрин, когато отворя очи, да се събуждам сгушена в теб, в твоите ръце! Защото това е любимото ми място и не искам да го заменя с никое друго.

Когато ми е тъжно, когато ми е тежко, твоите прегръдки ме успокояват. Те са ми опора, те ми дават вяра и надежда, че всичко ще бъде наред.

Когато ми е самотно, когато се чувствам зле, твоите прегръдки ми дават сила. Чувствам се обичана, защитена и толкова спокойна. Само ме прегърни, това ми стига!

А вечер, когато уморена легна на твоето рамо, няма съмнение – така ми е най-добре.

Дори през най-студените зимни нощи аз съм спокойна, защото знам, че никога няма да ми е студено. Аз имам твоите прегръдки и нищо друго не ми трябва. Те ми дават топлина, любов, сигурност и ме карат да забравя за всичко лошо.

Чувствам се толкова добре на любимото си място – между твоите две ръце!