Когато той е единственото, което искаш, ти ще затваряш очите си за недостатъците му и ще виждаш само хубавото.

Ще игнорираш всеки червен флаг, който се развява предупредително и който ще е толкова очевиден за всички останали.

Когато той е единственото, което искаш, ще постъпваш ирационално.

Ще си готова си да направиш всичко, за да я има връзката. И ще го правиш. Дори когато знаеш, че изглеждаш нелепо и че не би позволила на никоя своя приятелка да прави същото. За никой мъж.

Когато той е единственото, което искаш, той ще го разбира. Ще го усеща. И ще го използва.

Ще си играе с теб, както си иска. Ще те манипулира. Ще те заблуждава. Просто защото ще му го позволяваш.

Когато той е единственото, което искаш, ти ще изграждаш него, разрушавайки себе си. И ще осъзнаеш, че, без да искаш, си убедила себе си, че не си достатъчно добра за него.

Когато той е единственото, което искаш, няма да те интересува никой друг. Защото за теб той ще е мъжът на живота ти.

Когато той е единственото, което искаш, ще се стараеш твърде много.

Ще те е грижа твърде много.

Ще приемаш много по-малко от това, което заслужаваш.

И ще прощаваш всяка негова грешка. Дори тези, за които не ти е поискал прошка.

Но често човекът, когото най-много искаме, е последното нещо, от което се нуждаем.

И когато това е така, страдаме.

Чустваме се объркани. Изгубени. Безсилни.

Когато искаш мъжа, който е последното, от което се нуждаеш, ще гледаш телефона си и ще се измъчваш защо не ти връща отговор.

Ще чакам със свито сърце момента на срещата ви, защото няма да знаеш дали няма да я отмени.

Ще съобразяваш цялата си програма с него, макар че той никога няма да прави същото за теб.

Ще приемаш трохите внимание, които ти дава, защото ще си казваш, че е по-добре от нищо.

Ще му даваш шансове отново и отново, без значение колко пъти ще ги пропилява.

Но няма да даваш шанс на себе си.

Когато искаш мъжа, който е последното, от което се нуждаеш, ще усетиш как той те изпива.

Как те изтощава.

Как те унищожава.

Ще го усетиш, но няма да си го признаеш.

Ще го отричаш – пред другите, и пред себе си.

А може би изобщо няма да усетиш. И ще се дразниш на тези, които ти казват, че ти вреди. Ще се отдалечаваш от тях. Ще се затваряш в себе си. Чакайки него.

А те ще виждат как погледът ти се променя. Как усмивката ти избледнява. Как изчезваш.

И ще ги боли. Ще ги боли, защото няма да искаш да ги чуеш.

Защото колкото и да се опитват, никой няма да може да вземе решението вместо теб. Никой няма да може да отвори очите ти вместо теб.

Те ще ти казват, че връзката ви е токсична, а ти ще казваш, че е истинска.

И ще вярваш в това.

Но повярвай ми, не е.

Истинската любов не е тази, в която единият трябва да стъпче себе си, за да издигне другия.

Любовта не е манипулация.

Не е контрол.

Не е страх.

Любовта не е пронизваща болка и усещане за безпомощност.

Сега си мислиш, че ти е нужен.

Но истината е, че си пристрастена към него така, както наркоман е пристрастен към дрогата си. И точно каот наркоман, колкото повече поемаш от дрогата, колкото повече се закачаш за нея, толкова по-устремено вървиш към своето самоунищожение.

От теб зависи дали ще продължиш.

Автор: Крисчън Кърли