Когато сме водени от Егото, а не от Любовта, взаимоотношенията ни попадат в омагьосан кръг.
Аз ли предизвиквам гневна реакция у Другия или Другият много ме дразни?
Какви са „капаните“ във взаимоотношенията?
1. Опити да вместим Другия в своя модел
Стане ли така, другият спира да е СУБЕКТ за нас. Губим емоционалния си контакт с него. Той става Обект. Взаимоотношенията ни с него не са от сърцето, а от разума – Аз да съм добре, Аз да контролирам и др.
2. Ревност
Когато ревнуваме някой, ние не живеем през Любовта, а през Егото. Самонараняваме се, свързвайки се с травмата за изоставяне и отхвърляне. Ревността носи страдание и ревнувайки, признаваме правото на Егото. А оттам убеждението – Аз нямам право да бъда обичан(а).
3. Собственическо чувство
Желанието на Егото е да притежава хора. Но това желание никога не може да бъде задоволено напълно. Човек се вкопчва в Другия; слива се с него. Няма такива качества като свобода, независимост и най-вече – индивидуалност.
4. Съперничество
То е при хора с ниско самочувствие. Никога няма отношение към другия. Представлява отражения на собствените ни страхове, проектирани върху околния свят.
5. Очаквания
В любовта често удовлетворяваме очакванията си, като ставаме зависими от любовта на другия. Смятаме, че другият ни обича, само ако удовлетворява нашите очаквания. А колкото повече имаме очаквания, толкова по-малък е шансът да постигнем щастие.
6. Контрол
Ако сме в една връзка през егото, а не през любовта, смятаме, че можем да постигнем сигурност във взаимоотношенията си чрез това другият да ни бъде подчинен. Така развиваме собственическо чувство. Контролът се постига чрез секса, парите и чувството за вина.
7. Страхове
Миналите ни преживявания и горчивият ни опит ни кара да се страхуваме, когато влизаме във връзки. Да не бъдем отхвърлени или изоставени. Страхът ни произлиза от собствените ни възприятия, стари модели на поведения и убеждения. Страхът, че може да не бъдем приети, ни кара да не поемаме риска да влизаме във взаимоотношения.
Как да се справим с капаните във взаимоотношенията?
Когато се насочим към безусловната любов, когато се откажем да търсим чуждите грешки в поведението на хората, едва тогава ще започнем да проявяваме към другите същия интерес, който имаме към себе си. Тогава ревността, собственическото чувство, контролът ще започнат за избледняват, а тяхното влияние върху живота ни ще отслабен.
Когато си позволим да се доверим, да изберем щастието и простим на себе си, на миналия си негативен опит, тогава ще можем да се разгърнем в любовта – към себе си и към другите.
Още по темата на Курс НЛП
