Идеята на Зигмунд Фройд за жените поражда множество спорове, както по негово време, така и днес.
Проф. Дона Стюарт обяснява: „Фройд е човек на своето време. Той се противопоставя на движението за еманципация на жените и вярва, че животът им е доминиран от техните сексуални и репродуктивни функции.“
„Големият въпрос, на който никога не съм успявал да отговоря и все още не мога да си отговоря, въпреки тридесетте години, прекарани в изследване на женската душа, е: „Какво иска жената?“ е написано в книгата на Ърнес Джоунс „Фройд – живот и работа“.
Фройд смята, че жените изпитват завист към пениса
Завистта към пениса в концепцията на Фройд е женското противопоставяне на кастрационното безпокойство при невръстните момченца. В своята теория за психосексуалното развитие той предполага, че по време на фалическата фаза (на възраст между 3 и 5 години) младите момичета се разграничават от майките си и вместо това отдават своите чувства на бащите.
Според него това се случва, когато момиченцето осъзнае, че няма пенис. „Момичетата държат майка си отговорна за липсата на пенис и не й прощават, че това ги поставя в неизгодно положение“ предполага Фройд през 1933 г.
Той е вярвал, че откритието му за съществуването на Едиповия комплекс и свързаните с него теории за кастрационно безпокойство (при момчетата) и завист към наличието на пенис (при момичетата), са едни от най-големите му постижения, но може да се каже, че са сред най-критикуваните части от неговия дългогодишен труд. Психоаналитиците жени, като Карен Хорни, описват тези идеи като изкривени и снизходителни.
Теорията за комплекса Електра в контрапункт на Едиповия комплекс
Много от методите на Фройд са плод от опита му с лечение на хистерия.
Революционната за времето си терапевтична беседа на Фройд започва при работата му с Берта Папенхайм, известна като Анна О. Тя страда от състоянието, което в последствие Фройд нарича хистерия, като живее с множество симптоми, включващи халюцинации, амнезия и дори частична парализа.
По време на една от сесиите с колегата на Фройд—Джоузеф Бруер Анна О. описва чувствата и преживяванията си. Този процес, като че облекчава симптомите й, което е накарало лекарите да го нарекат терапевтична беседа. След като приключва лечението си Анна О. става социален работник и допринася значително за женското движение в Германия.
Първоначално Фройд предполага, че причините за хистерията се коренят в сексуалното насилие в детството. По-късно изоставя тази теория и вместо нея подчертава ролята на сексуалните фантазии в развитието на различни неврози и заболявания.
Историкът Питър Гай обяснява — „неговото разбиране за жените е пословично неадекватно, но той прави големи стъпки отвъд разбирането за тях, отпреди времето, в което се е появил на сцената. За времето на Фройд е изключително необичайно дори да се признае, че жените имат сексуално желание, още по-малко да се каже, че потиснатата им сексуалност може да ги направи хистерични.“
Кои са жените в живота на Фройд
Фройд често твърди, че не разбира добре жените, но няколко дами са играли важни роли в личния му живот. Той е най-възрастния сред децата на майка си (баща му има две деца от предходен брак) и често е бил описван като неин любимец. „Открих, че хората, които знаят, че са предпочитани или любимци на майките си, в по-късен етап от живота си показват признаци на особена самоувереност и непоклатим оптимизъм, които често носят реален успех на притежателите си“, коментира Фройд веднъж.
Връзката на Фройд със съпругата му, Марта, е много традиционна.
„Тя беше много добра домакиня“, обяснява внучката му Софи Фройд. „Толкова пестелива, че баща ми би казваше, че майка му предпочита да отрови цялото домакинство, отколкото да изхвърли храна.“
Фройд е израснал с няколко сестри, а по-късно става баща на трима сина и три дъщери, включително Анна Фройд, която играе основна роля в работата на баща си в късните етапи на живота му.
Важни за психоанализата жени
Да – Фройд описва жените по типичен за времето си начин, като по-слаби и дори нисши от мъжете, но трябва да се признае, че много жени са допринесли за развитието на психоанализата. Първата, която се присъединява към Виенското психоаналитично дружество на Фройд през 1918 г., е Хелен Дойч. Тя публикува първата психоаналитична книга за сексуалността на жените и се занимава с психоанализа на жени, включително и през специалните периоди на юношеството и майчинството.
Семинарният психоаналитик (и предполагаема любовница на Карл Юнг) Сабина Спилирейн също има голямо влияние върху развитието на психоанализата. Първоначално тя е един от пациентите на Юнг. По време на ранните години на приятелството на Фройд и Юнг, двамата мъже прекарват доста време в обсъждане на случая й, който помага за формирането на много от техните възгледи. Самата Спилирейн също е работила над концепцията за инстинктите на смъртта и за въвеждането на психоаналитичния подход в Русия.
Психоаналитичката Карън Хорни става един от първите критици относно мнението на Фройд за женската психика. Мелани Клайн става виден член на психоаналитичната общност и развива техниката, за психоаналитична работа с деца – абсолютно революционна за времето си.
Дори самата дъщеря на основоположника — Анна Фройд играе главна роля за развитието на бащините си теории и детската психоанализа.
Някои противоречиви гледни точки
Не е изненадващо, че някои важни фигури в психоанализата имат свои собствени мисли, относно ограничаващото и често обидно поведение на Фройд към женската психика. Дори внучката на Фройд стига до момент, в който критикува отношението на дядо си по тези въпроси.
Концепцията на Фройд за завистта на момиченцата към пениса е критикувана в своето време, най-вече от психоаналитичката Карън Хорни. Тя дори говори за „завист към утробата“, състояние при мъжете, неблагоприятно засегнати от невъзможността да раждат деца.
Фройд отговаря, макар и непряко, като през 1949 г. пише „Не можем да се изненадваме, ако жена анализатор, която не е достатъчно убедена в интензивността на собственото си желание да има пенис, не отдава достатъчно значение на този фактор при своите пациенти.“ Според Фройд концепцията на Хорни за завист към утробата се е появила точно в резултат на нейната предполагаема завист към пениса.
Софи Фройд обяснява, че макар да е революционен за времето си Фройд все пак работи под негово влияние. Теорията му често се отхвърля като женомразка, дори от собствената му внучка. Самият Фройд признава, че разбирането му за жените е ограничено. „Това е всичко, което трябва да ви кажа за женствеността“, пише той през 1933 г. „Със сигурност е непълно и частично, и невинаги звучи приятелски … Ако искате да научите повече за женствеността, осланяйте се на собствения си опит, обърнете се към поетите или изчакайте науката да ви даде по-задълбочена и по-съгласувана информация.“
Днес много анализатори предполагат, че вместо да отхвърлят напълно теориите на Фройд, трябва да се съсредоточат върху разработването на нови възгледи за неговите оригинални идеи. Както един писател каза: „Фройд преразглежда многократно своите теории, когато натрупал нови данни и достигал нови прозрения. Съвременните анализатори трябва да направят нещо подобно“.
Източник: verywellmind.com / Превод: framar.bg
