Какво иска жената ли? Със сигурност не и „лошото момче“. То отдавна остана само мит. Жената иска емоционална свързаност, някой който да разбира, когато тя намеква, но не и да й чете мислите.

Жената иска, когато му пусне песен, той да разбере, че тя му говори чрез нея, а не че просто си е пуснала музика. Жената иска, когато каже нещо, да бъде чута, колкото и завоалирано или индиректно да го направи. Да, понякога е толкова объркано и заплетено, че и тя би признала, че не би могъл да го разбереш, но постарай се.

Жената иска да си спомняш – да помниш песента, на която за първи път сте танцували, да помниш какво е звучало докато сте правили любов и когато го чуете тя ще те погледне и ще очаква да срещне погледа ти. Без думи или мимики. Просто поглед.

Да, тя иска погледа ти. Не само за нея, не постоянно в нея, но да имаш поглед за нея – различен, нейн, само тя да го познава. Защото тя има такъв за теб, дори и да не си го забелязал. Най-вероятно ти вече си й показал този поглед и тя чака всеки път като те погледне да го срещне. Поглед, който казва „обичам те“, „желая те“, „липсваш ми“.

Жената те тъгува всеки път, когато закъсняваш от работа. Тя трепне да чуе завъртането на ключа, да изтича до вратата и да те целуне. Жената завива раменете ти сутрин, когато е студено, сгъва твоите дрехи първо, дава ти по-хубавата чаша, макар че за теб няма значение. Тя те обича така, че си облича тениската, която последно си носил, когато нощуваш далеч, защото миришейки й на теб, тя се чувства защитена и вкъщи.

Жената обича така, както би искала да бъде обичана – в малките неща. И не, тя не иска „лошото момче“, иска момчето, което ще я обича така, както тя може да обича.

Текст:Анна Гротеска