Прави ми впечатление, че последно време статии тип „съвременните български мъже са просто ужасни“ циркулират в интернет пространството по-наситено и интензивно от фразата „Ma4kaj Gri6o!!!“ след победа на Григор Димитров на полуфинал. Не, не че няма причина. Да, голяма част от родните левенти изобщо не биха могли да влязат в класацията „Джентълмен на Европа“ и това си го знаем добре. Да, лениви са. Да, не искат да правят усилия и да се ангажират. Да, голяма част от тях на 30 изглеждат като Шрек, но за сметка на това, изобщо не притежават неговото изтънчено чувство за хумор, а диагоналка. Да, глезени са. И все пак.
По принцип едно от най-лесните неща в живота е да посочиш с пръст, да обвиниш и изхейтиш, а едно от най-трудните – да обърнеш фокуса на проблема към себе си и да се запиташ „а самият аз безпогрешен ли съм?“ Казвам го не за друго, мили дами, а да припомня, че съществува ли яйце, обезателно има и кокошка и обратното. И че често „не е луд този, който яде баницата, а който му я дава“. Мъжете били глезени – а кой ги е разглезил?
Случка: озовавам се на пейка-седянка в топла столична лятна вечер. Около мен пълно с младежи. По някое време пристига наперен келеш, сяда при нас и около два часа изтъква богатата си обща култура, вртъка се насам-натам, флиртува с мацките. Нищо необичайно. По някое време, явно вече изморен, заявява лениво „Айде, аз ще си ходя“ и не щеш ли, от съседната пейка в тъмнината нещо се размърдва. Не, не се оказва призрак, а някакво притихнало девойче, което явно през цялото време е стояло тихичко и смълчано като привидение и със слонска търпеливост е чакало своя любим да се нафръцка та да си тръгне с него. Доближава се до избраника, той мята ръка връз вратлето й стил „хем да те прегърна ли, хем да се облегна“ и казва „Аре, чао“. В този момент, всичко, което започвам да изпитвам, е чувство на това-просто-не-е-редно, идва ми да догоня девойчето и да й кажа „Мацка, не е това начинът!“, но единственото, което правя е просто да въздъхна.
За жалост, у нас това женско поведение е точно толкова често срещано, колкото и мъжкото безхаберие и грубиянщина. Българските майки-героини раждат момчета, тъпчат им в устичките докъм 35-годишна възраст, като паралелно с това не спират да им обясняват какви мини-богове са се пръкнали и после се чудят защо синовете им се оказват оформени егоисти, неистови егоцентрици и лениви принцески.Веднъж съзрели сексуално, те пък биват поети от активните български невести, които правят всичко възможно да се изявят в ролята на перфектния джентълмен: то е едно ухажване, едно търсене, едно писане в чата, едно канене на срещи… Дон Жуан направо има да се учи от средностатистическата сингъл лейди. И наистина, упоритостта на определени мадами е за завиждане.
Той оставил съобщението ти seen, но ти упорито му пращаш още едно, ей така за всеки случай. Той те извел на среща, говорил ти цяла вечер за себе си и не ти купил една бира, но ти защо да не го поканиш пак, защото все пак е сладък, пък те красавците у нас като игли в бала сено да ги търсиш. Той не те е търсил от поне 10 дена и то не защото е ходил да се гмурка на Карибите и телефонът му случайно е останал в джоба, но присети ли се на ден 11, ти трябват точно 35 минути с бързия душ и бръсненето, за да се озовеш у тях, защото… ами все пак те е поканило момчето! След цялата поредица от случки той се отнася (боже, каква изненада) ужасно с теб и ти заключаваш „Българските мъже са тъпаци!“. Еми, да и честито – спомогнала си фундаментално за този факт.
Дами, не пиша тези редове с цел да се чувствате обвинени, „нахейтени“ и пр., а да се опитам да обясня, че в тази вселена съществува нещо, наречено причинно-следствени връзки. Това, да ухажваш активно даден мъж, който не е започнал да го прави сам от самото начало, независимо в България ли се намира той или във Френска Полинезия, е едно от най-безсмислените неща в Галактиката. Първо, защото щом не го прави, той просто НЕ ЖЕЛАЕ да го прави и едва ли ще промени позицията си, освен ако не му се направи лоботомия и второ, защото по този начин ти го учиш. Учиш го, че в този живот просто не е нужно да си мърда пръста и на инч, защото… ми, те жените сами си идват. Учиш го, че не той, а жените свалят и това действие му става несвойствено като ескимос в пустинята Сахара. Учиш го, че не ти, а той аджеба избира, не ти, а той аджеба се нуждае от време за да прецени, не ти, а той притежава стъклена пантофка, която ще трябва да положиш връз нежното му крачище, та да се ожените, ако евентуално реши да ти пристане.
Каква е алтернативата? Абдикирайте от ролята на активния джентълмен и осъзнайте онази, която ви е дадена по природа – тази на принцеса. Принцесата е мила и добра, но не ухажва. Принцесата флиртува и винаги може да привлече нечий мъжки поглед, но не ходи да сваля. Принцесата умее да пусне въдичката, но винаги знае кога да се оттегли и да остави ТОЙ да гони. Направете си експеримент: ей, така за спорта спрете да го търсите и вижте какво ще стане. По природа мъжете са ловци (да, клише, но истина) и този инстинкт винаги ще стои заложен у тях. Позволете им да го развият. Или ще направят нужната крачка към вас, или НЕ СА вашият човек, точка.
И за финал: спрете с пагубните генерализации – морето е голямо и риби в него всякакви. У нас има достатъчно на брой мъже, които се държат с уважение и които проявяват внимание. Опитайте се да започнете да се фокусирате върху тях. Научете се да отбелязвате всеки, който е показал интерес или отношение към вас, дори и да не ви подкосява краката като Г-н Seen. Осъзнайте силата и стойността си и ще видите как колелото магически ще превърти. Успех!
