Искам любов, в която мъжът прави първата крачка. В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана.

Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив – да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално – по-силен.

Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките. Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече.

Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.

Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там. Без да очаква тя да му се „разплати“ за това.

Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.

Любов без маски, без въпросителни, без престореност. Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно –

пласт,

след пласт.

След пласт…

Автор: Силвия Крумова