Искам да се науча да те изслушвам, без да те съдя.
Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори.
Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.
Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.
Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.
Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.
Искам да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.

Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.
Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.
Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.
Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.
Искам… след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.

Както в онзи ден, но по-добре… защото днес това, което най-много искам е, да знам, че си щастлив, когато си без мен, и още по-щастлив, когато сме заедно.

Из Хорхе Букай „Да продължа без теб“