Ти беше най-лесният и най-трудният избор, който съм правила. Труден, защото бях свикнала да живея от тъмната страна на „любовта“. Да се хващам за най-малките неща и да си мисля, че това е обич. И всеки път оставах с празни ръце… Бях свикнала с отхвърлянето, а белезите в сърцето ми ме караха да отхвърлям мисълта, че някога ще бъда щастлива. Ти дойде в живота ми в момент, когато бях загубила представа как се обича, бях забравила как да се доверявам и как да мечтая. И ми беше толкова трудно да повярвам, че тази реалност не е задължително да бъде моята и че ти ще бъдеш различен. Не е истина колко пъти съм се надявала да попадна на „различен” мъж, че вече даже не бях сигурна какво влагам в тази дума…

Ти беше и най-лесният избор, който някога съм правила. Дори не съм сигурна в кой момент точно се случи това. Може би, когато пожелах още от това, което ми даваше. От чистата любов, от вниманието, от нежността. Исках да ме докосваш, но не само по повърхността на тялото ми. Ти докосна душата ми, взе болката ми и я смачка, погали сърцето ми, дори когато бе разпръснато по пода.

Избрах теб, защото ти замени страховете ми с надежди. Показа ми напълно нов начин на живот и ми даде пространството, от което се нуждаех, за да „възкръсна“. Ти ме накара да разбера, че моето съществуване в този свят има значение за някого.

Любовта може да бъде пристрастяване, но с теб тя е мотивация. Мотивация да бъда най-добрата за теб, за да продължим заедно по пътя си напред. Ти беше най-трудният и лесен избор, който някога съм правила … И несъмнено най-правилният.