Повечето от нас са загубили представа какво означава да играеш труднодостъпен и как това силно повишава „цената“ ти като мъж или жена. Освен това огромното мнозинство съвсем не е наясно и с финото изкуство да се оставиш да бъдеш хванат. Смятаме, че играта „Хвани ме“ означава, че хищникът преследва жертвата си и я унищожава, когато я достигне. Някак си се подразбира, че в цялата работа трябва да има огромно страдание и пролята кръв (разбити сърца).

Въпреки това, ако наблюдаваме ухажването на дивите животни в техните естествени условия (където нашите предци за първи път са открили този ритуал и са го усъвършенствали за собствени нужди), танцът на ухажорът и ухажвания е наистина чудесна игра с много забавни моменти и за двете страни. Вълнуваща, стимулираща, възбуждаща и спираща дъха във всеки един смисъл.

За нещастие на нас човеците някъде през вековете „преследването“ (при което сега е модерно да оставаш абсолютно хладен и нечувствителен) се е превърнало в игра на криеница с някой, който не иска да бъде хванат. В него, за съжаление, се използват трикове и измама, пълни измислици се представят за реалност (например: нямаше ме вкъщи, докато тя всъщност е седяла на две крачки от звънящия телефон) или пък се играе с чувствата на хората, защото това кара този, който го прави, да се усеща желан.
Моето разбиране за „тръпката на преследването“, която преминава в „изкуството да бъдеш хванат“ е просто модерна версия на някогашното изкуство на ухажването между дами и кавалери. Всъщност ухажването си е съвсем актуално и днес – за него се смята, че предхожда изкуството на съблазняването в деликатния танц на флирта. В действителност много често съблазняването и ухажването се случват едновременно.

Ухажването всъщност е фазата, в която двама души се опитват да се усетят един друг по-добре. И двамата вече са преценили, че между тях има някакво привличане/химия и така идва интересът да са изследва по-нататък. И мъжът, и жената са наясно, че за другият има други жени или мъже, от които да избира, и всеки се старае да спечели сърцето на потенциалния партньор. Това много прилича на ритуалите на дивите животни, при които и мъжкарят, и женската демонстрират най-добрите си качества, за да накарат другия да се чифтоса с тях. Така и двате страни допринасят еднакво количество интерес и усилия – никой не очаква нещата да продължат завинаги и никой не чувства измамен или използван.

Когато флиртът при хората протича естествено, и двамата участници изпитват голямо удоволствие да поддържат високо нивото на адреналина и да направят срещите по-забавни и интересни. Ето къде идва и редът на „тръпката от преследването“, за която говорихме.

Онзи, който преследва, е човекът, който поема инициативата и прави така, че преследваният да започне да изпитва топлина и желание. Той или тя създава ситуации, събития и преживявания, които карат преследвания да мечтае, да изпитва липса и да копнее за преследвача, когато той не е наоколо. Целта на ухажора е да накара преследвания да почувства, че нещо важно се случва и че той или тя (преследвачът) е причината за това.

Преследваният от своя страна запазва известна степен на мистериозност, непознатост и труднодостъпност. Той или тя създава ситуации и преживявания (усмивка в гласа, когато преследвачът се обади, усмивка в очите, когато двамата са заедно, истински интерес към личността на другия), които ясно подсказват на преследвача, че успехът е възможен, но все пак се изискват известни усилия. Постоянството на преследвача се възнаграждава с положителни сигнали и той се насърчава да направи повече от това, което е посмял досега.

Преследването кара двете страни да не се отпускат, като приемат че другия е сигурна партия. Играта „Хвани ме“ също дава на двете страни възможността да разберат що за човек е другият и на какво ще е способен като дългосрочен партньор. И докато двама души стават все по-фокусирани един върху друг, привличането се усилва и интересът към други мъже или жени постепенно изчезва – по различни причини.

Грешката, която много мъже и жени правят, когато „преследват“ противоположния пол, е да губят много време като се опитват да обърнат „не“-то в „да“ – правят го като казват това, лъжат за онова и общо взето форсират нещата да се случат. Те погрешно си мислят, че с голямо количество упорита „работа“ и постоянство ще накарат другия да промени мнението си. Толкова са фокусирани върху събарянето на стените на съпротивата, че забравят да построят мостове на истинската топлина, желание и копнеж. Често се оказва, че те все още преследват някого, който отдавна е изгубил интерес. Всичко, което им е останало, е упорството и то често деградира до манипулация и просия – или до двете!

Мъжете и жените, които биват преследвани, пък нерядко правят грешката да объркват мистерията с неяснотата (като крият истинските си чувства), непознатото с несигурността (като дават смесени сигнали) и труднодостъпността с невъзможността (като се крият или тичат твърде бързо напред). Това затаяване на чувства, смесените послания и криеницата само объркват и дразнят преследвача. Повечето хора, които правят това, се обръщат назад, за да видят, че единственото, което ги гони, е тяхната собствена сянка.

Мъжът или жената, които не се страхуват да играят на „Хвани ме, ако можеш“ знаят как да се оставят да бъдат хванати – такива хора са рядка порода в днешно време. Ако изучите тяхното фино изкуство, със сигурност ще си осигурите предимство, което силно ви откроява сред масовката. А това е по-лесно, отколкото си мислите!