Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.

Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:

– Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.

Господ помислил, пък им дал тесто и казал:

– Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва – закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.

След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:

– Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.

Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата.

Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена.

След време Господ се върнал и на момента се разгневил:

– Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?

Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал – на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар.

И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

Източник: gnezdoto.net