Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.

Долу около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците.

Състезанието започнало. Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например:

— О, пътят е толкова труден!

— Те никога няма да достигнат върха.

— Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!

Малките слабички жабчета едно по едно започнали да се скапват. Тълпата продължавала да крещи:

— Толкова е трудно! Никой няма да успее!

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали. Но едно продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре… На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверно усилие единствено успяло да стигне до върха.

Всички други жабчета естествено поискали да разберат как точно това жабче е успяло да го направи. Оказало се, че победителят е глух.