Може би познаваш такова момиче. Или самата ти си била. Или може би все още си. Момичето, което е неговото „може би“. Нищо повече. Едно неясно обещание. И вечно отлагане… Момичето, което обаче той не пуска да си отиде…

Програмата е до болка позната. Кратки срещи, когато на него му е удобно. Някой и друг уикенд, стига да съвпадне с плановете му. Нощи, които рядко са повече от две една след друга.

Разделение. Нежелание за сближаване. Разстояние.

Но въпреки това момичето чака. Надява се. Мечтае за нещо „може би“. Може би утре. Може би след месец. Може би след година… А може би никога.

Всеки път, когато започне разговор за това, че не иска „може би утре“, а иска „днес“, изходът е един и същ – скандал, сърдене, отдалечаване. И момичето се учи да мълчи. И да чака. Да търси знаците, които й дава. Да се улавя за тях. Да живее за тях.

Той й казва винаги едно и също: че не е готов да се обвърже, но че му е много хубаво с нея. И момичето си мисли: може би един ден ще разбере, че не иска без мен, че не може без мен. Може би…

Но един ден… един ден тя ще спре да се самозалъгва. Един ден ще прогледне. Един ден ще осъзнае…

Един ден ще осъзнае, че заслужава да бъде обичана истински. Да бъде обгрижавана истински. Да бъде във връзка… истински. С истински мъж. И истинска отдаденост. С истинска любов.

Един ден ще осъзнае, че заслужава мъж, който иска да заспива до нея. И да се буди до нея. Мъж, който й подарява вниманието и нежността си. Верността си. Мъж, който иска да живее с нея.

Един ден ще осъзнае, че заслужава да бъде ценена. Че заслужава мъж, който я чува. И вижда. И усеща. Че заслужава мъж, който заслужава нея.

Един ден ще осъзнае, че е време да си тръгне.

Един ден… или може би още днес?!