Вечерта, когато за пръв път вървях до теб, нещо ме накара да откъсна погледа си от тъмнината и да погледна нагоре. С небето никога не сме се разбирали, то е много далече, но тогава именно то ми даде всички отговори. Една звезда падна, ясно и отчетливо… И аз тихичко си пожелах теб!

И всеки път, когато се усъмня в това, което съм поискала, пада по една звезда… За да ми напомни, че съзнателно може да избирам друго, но теб – теб те обичам със сърцето си. Казват, че звездите показват най-верния път – този на сърцето.

Времето, за което една звезда пада, трае точно колкото един удар на сърцето.

И точно в този момент то ти казва какво желае – по-бързо от ума, и по-силно от взрив! Хората, видели падаща звезда, обикновено съжаляват, че не са формулирали достатъчно бързо мисълта си, и не са успели да си пожелаят точно това, което искат. Именно затова падащите звезди са толкова кратки и неочаквани, за да спрат времето, и да дадат глас на сърцето… Някой ден, някоя от тях ще падне до теб и ще ти разкаже края на историята. Тогава, когато…

Текст: Ева Колева