Нищо, което стискаш много здраво не е твое.

Животът е прекрасен, когато не очакваш, а просто живееш. Всичко, което ЧАКАШ да ти се случи е фалш. Ти не си роден да чакаш, а да оценяваш. Да броиш благословиите си ден след ден докато не осъзнаеш, че всичко вече е там. В теб.

Ти съдържаш света в себе си и в същото време го създаваш по твой образ и подобие.

Една нощ сънувах, че някой ми казва следните думи: „Животът не е нито хубав, нито лош. Трябва да си влюбен в земния живот.“ Дълго време мислих какво значи това.

Ние често криволичим от пътя. Отиваме в единия край, после минаваме към противоположния. Живеем в средата, после тичаме към ръба. И в един момент някъде между края и началото, между доброто и злото, между истината и лъжата, между мечтите и страха намираме нещо малко, за което да се хванем.

Нещо малко като мисълта, че днес е нов ден. В този нов ден мога да направя ВСИЧКО. Мога да ходя по улиците без да се налага да стигам до някъде. Мога да слушам звуците от клаксоните и тихия вятър без да са приятни или неприятни за ушите ми.

Да виждам хората – тези, които познавам – да обичам, на непознатите – да се усмихна. Позволявам си да имам съвсем обикновен ден или да очаквам чудо. И в двата случая съм тук.

Каквото и да става, ще остана. Мисля да постоя. Заради онова дръвче. Или заради вятъра. Може би заради чудото. Или за чая.

За себе си. За да съм влюбена в земния живот.