Херцог Франсоа дьо Ларошфуко (François VI, duc de La Rochefoucauld, le Prince de Marcillac) е френски писател моралист, един от големите майстори в областта на художествената проза. Ларошфуко е сатирик-изобличител – философията му е философия на отрицанието и неверието. Навсякъде той вижда егоизъм, невежество, тъпота, лицемерие. Като непримирим противник на абсолютизма, Ларошфуко е постоянна опозиция на Ришельо и Мазарини.

По-долу предлагаме няколко негови цитата за отношенията между хората.

В ревността има една част любов и 99 части самолюбие.

Висшата доблест се състои в това да се прави в самота онова, което хората дръзват да направят единствено в присъствието на много свидетели.

Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.

Да се прибягва често до хитрост, е белег на нищожен дух и всеки, който си служи с нея, за да се прикрие в даден случай, почти всякога се разобличава в друг случай.

Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни нанася.

Жените си внушават често, че са влюбени, дори когато вече не обичат. Развлечението при една любовна интрига, възбудата на духа при всяко любезничене, естествената склонност към удоволствието да бъдеш обичан и мъката при отказ ги убеждават, че изпитват страст, когато всъщност тук има само кокетство.

За да се утвърдим в обществото, ние правим всичко възможно, за да изглежда, че сме вече утвърдени.

Има два вида постоянство при любовта: единият се дължи на това, че откриваме в любимото лице непрестанно нови качества за обич, а другият — че постоянството се смята за въпрос на чест.

Има добри бракове, но никога прекрасни.

Истинското средство да бъдеш измамен, е да се мислиш за по-хитър от другите.

Когато преувеличаваме сърдечността на нашите приятели спрямо нас, правим това често не от признателност, а от желание да изтъкнем своите достойнства.

Който вярва, че може да намери сили у себе си, за да се лиши напълно от обществото, се лъже много. Още повече се лъже обаче този, който вярва, че обществото не може да се лиши от него.

Лудориите ни придружават през всички периоди на живота. Ако някой изглежда мъдър, то е защото лудориите му съответстват на възрастта и материалните му средства.

Любовта, подобно на огъня, не може да се поддържа без постоянно подклаждане; но тя угасва, щом престане да се надява или да се бои.

Мнозина презират житейските блага, но почти никой не е способен да ги раздели с другите.

Най-тънката от всички хитрини е да знаеш да се преструваш, че се хващаш в примката, която ти е сложена; същевременно никой не се лъже тъй лесно както онзи, който си въобразява, че е излъгал другите.

Не презираме тези, които имат пороци, а онези, които нямат ни една добродетел.

Недоверието ни към някого оправдава измамата от негова страна.

Нищо не е в състояние да унизи толкова самодоволството ни, колкото съзнанието, че в даден момент порицаваме това, което сме одобрили друг път.

Нищо не ласкае нашата гордост така, както доверието на големите хора, понеже ние го смятаме последица от нашите заслуги, без да си помислим, че то се дължи най-често на тяхната суета или на безсилието им да пазят тайна.

Няма нищо по-глупаво от желанието да бъдеш винаги по-умен от всички.

Няма преструвки, които биха могли да прикрият задълго любовта, когато я има, или привидно да я показват, когато я няма.

Омразата ни към фаворитите не е нищо друго освен желание да бъдем сами фаворизирани. Огорчението, че не сме получили такава благосклонност, се успокоява и облекчава чрез презрението ни към всички, които са я получили. При невъзможност да им отнемем това, благодарение на което всички околни им засвидетелстват уважение, ние им отказваме всяка почит.

Почти всеки човек намира удоволствие да се отплаща при малки задължения. Мнозина се оказват признателни за незначителни услуги, но едва ли се намира някой, който да не се е показал непризнателен за големи услуги.

Почти няма хора, които при наближаване на старостта да не покажат отде ще започне техният умствен или физически упадък.

При любовта очарованието от всичко ново е като тънкия мъх по плодовете: той им придава някаква прелест, която се изтрива лесно и никога не се връща.

Разлъката намалява слабата страст и увеличава силната, както вятърът загасява свещите и разпалва огъня.

Ревността винаги се ражда с любовта, но невинаги умира с нея.

Ревността е в известен смисъл оправдана и разумна, понеже цели да запази едно благо, което ни принадлежи или което вярваме, че ни принадлежи; завистта обаче е бяс, който не понася другите да добруват.

Старците обичат да дават добри наставления, за да се утешат, че не могат вече да дават лоши примери.

Това, което ни кара да обичаме новите познанства, е не толкова умората от старите или любовта към промяна, колкото недоволството, че не сме достатъчно зачитани от тези, които ни познават добре, и надеждата, че ще бъдем зачитани повече от онези, които не ни познават толкова.

Удоволствието в любовта е да обичаш и всеки е по-щастлив, когато сам изпитва страст, отколкото когато я вдъхва другиму.

Утешаваме се лесно, когато приятелите ни изпаднат в немилост, щом това ни дава възможност да проявим любовта си към тях.

Човек не е никога нито тъй щастлив, нито тъй нещастен, както си въобразява.

 

Елена Къндева е любител на музиката, умните разговори и модата. Почитател на котките и модерното изкуство. Страстен читател с наклонности за писане.