Все по-разпространеното знание за женската енергия и нейните дарове – способност да получаваш, способност да се доверяваш на мъжете, работа за удоволствие, но не и заради пари или резултати, грижа за себе си преди грижата за другите, оставяне на мъжа да води и да взима решения – постави много жени в голяма дилема…

Как сега да съвместим тази мъдрост със съвременния си живот на активни, работещи, четящи и осъзнати жени? Една част от жените си лепнаха етикета „изцяло съм в мъжката си енергия“ и с огромна порция негодувание към себе си продължиха неуморно да опитват да бъдат по-женствени.

Друга част въздъхнаха и заключиха, че това знание е красиво като приказка и е само за онези жени, които и без друго са родени принцеси – та на тях не им се налага да се грижат сами за децата си, да работят на две места или да гледат болни родители…

Трета група жени прегърна тази идея и буквално започна да живее според нея – тук са дамите, които изоставиха успешна кариера, за да търсят себе си, които се снижиха пред мъжете си и започнаха да кимат на всяко тяхно решение, както и да искат пари, за да се погрижат за себе си, за творческо начинание, за ритрийт, за разкрасяване…

Необвързаните сред тях започнаха да търсят подходящия мъж, който да им „позволи“ да бъдат жени в женската си енергия.

Именно в последната група попаднах и аз преди години. Точно бях заживяла с втория си съпруг и бях напуснала работа. За пръв път в живота си не работех и разчитах изцяло на някой друг. Дните ми бяха изпълнени с умуване какво да се запиша да уча, четене на книги и писане на първата ми книга.

Женската енергия обаче не се усещаше така, както бях чела по книгите, а уж правех всичко „правилно“. Точно по онова време започнах да консултирам и още помня, сякаш беше вчера, една от първите си клиентки – красива, добре облечена дама с аристократични обноски. Сподели ми, че от две години търси себе си, а преди това е била мениджър на голям екип с много висока заплата.

Сега имаше мъж до себе си, който да я издържа и искаше да бъде „жена в женската си енергия“. Празнотата и объркването й бяха очевидни за мен, опитът й да живее според научените правила на женското начало, парадоксално, беше още едно нещо, което потискаше женската й енергия вместо да я освободи.

Разпалено й обяснявах, как лидерът в нея иска да живее, как е родена за корпоративния свят и как точно така ще бъде повече от всичко себе си – това, което се опитваше да намери! Беше толкова очевидно за мен.

Единственото, което не беше очевидно, бе именно, че исках да изкрещя това на самата себе си. Нужни ми бяха години, за да разбера, че има жени, родени да работят, да бъдат лидери и да печелят пари и това е проява на дивата и свободна жена вътре в тях.

Вселената винаги услужливо ми изпраща клиентки, които ме отразяват като увеличително огледало, така че да е абсурд да пропусна да видя – един от най-големите дарове на моята професия. Въпросът е не само да видя, а и да направя паралел със себе си – лампата ми светна години след този разговор- аз бях една от тези жени.

Какво се случва обаче при тези жени с доверието към мъжете, с оставянето на мъжете да водят? Способни ли са на това и как да го направят, без да губят себе си? А какво се случва с другите жени, които пък изцяло се осланят на мъжете, а парите за тях са тема, която не ги засяга? Те ли имат ключа към загадката?

Двете страни на монетата, реално двете противоположности, са част от един и същ проблем – нездравословната връзка на жената с парите. Жените с любов към печеленето на пари и работата са обичайно силни, свободолюбиви и независими жени. Парите и работата никога не са нещо само за себе си, те са част от цялостната личност.

Начинът, по който подхождаме към едно нещо в живота си, е начинът, по който подхождаме към всичко в живота, към целия си живот. Така, работохолизмът, желанието сама да изкарваш парите си, да разполагаш с парите си, най-често са част от една контролираща и недоверчива личност.

Тази личност би вярвала в неща от типа „На мъжете не може да се вярва, трябва да имам лични пари“, „Той може да си тръгне и да ме остави без нищо“, „Аз ако не изкарам и чакам на него, ще живеем в мизерия…“.

Именно тук излизат травмите ни, негативните ни убеждения, негативното наследство от трудния живот на майките и бабите ни… и да, това изобщо не е женска енергия, това е компенсаторно, защитно поведение и изземване на мъжките функции. Самата рана обаче е проблемът, а не чистото и неподправено желание на жената да се изявява в работата и да се наслаждава на изкарването на пари.

Стара рана е например да не можеш за миг да се отпуснеш и да се довериш на мъжа – спомням си и една друга клиентка, която от години живееше с прекрасен мъж, но не освобождаваше своя предишен апартамент и имаше така подредени дрехи и вещи, че за часове да се изнесе от жилището на партньора си…

Стара рана е и моята буца в гърлото всеки път, когато искам от мъжа си пари, независимо, че той никога не е отказвал. Да се излекуват старите травми, за да излезе чистата есенция и призвание на жената – това е напълно възможно и именно там е отговорът.

Нека обаче не подминаваме и другите жени – тези, които с удоволствие гледат дома и децата и не работят или тези, на които просто не им се работи и се оставят на грижите на мъжа, или пък тези, които, ако можеха, не биха работили и изкарвали пари.

Отношението на работещите и печелещите жени към тази група варира от осъдително и подигравателно през неразбиращо и стига до: Ех, да можех и за така, ех, да имах такъв мъж и т.н.

Ако гледаме през правилата на женската енергия, бихме заключили, че „това е правилното“ – жената да не работи, да я издържат, да си гледа децата или пък да работи, но само за удоволствие, или по малко и от двете… Но ако това беше „правилното“, то тези жени би биха били много щастливи и щяха да служат за вдъхновение на останалите. Но в повечето случаи съвсем не е така!

Не една от тях ми е споделяла, че финансовата зависимост я превръща в затворник на брака й: „Той ми изневерява, но нямам друго жилище или пари, за да го напусна“, „Той е груб с мен и отдавна не се обичаме, но съм финансово зависима“, „Той ме напусна заради друга, а аз никога не съм работила, дори тока не знам къде се плаща, какво ще правя…“.

Това са само част от множеството подобни истории на тази група жени. И при тях, както и при обичащите работата, проблемът е цялостен и съвсем не е в работата или парите. Ако другите са контролиращи, недоверчиви и прекалено динамични, то тези са безпомощни, наивно очакващи от хората и пасивни. Едните са преждевременно станали възрастни, а другите са забравили, че са възрастни и са още деца. Няма я тук зрялата жена, която може да има зряло отношение към работата и парите.

Къде е балансът, типичен за мъдрата и зряла жена – да може да се довери мъжа да я издържа, но да може и да се справи сама, ако се налага. Така е с всичко друго в живота – за да има например любов в живота ни, трябва да я получаваме охотно с отворено сърце, но трябва и сами да си я даваме в периоди, когато сме сами.

Ако нямаме способност сами да си дадем любов и зряло отношение към любовта, то тогава бихме се вкопчвали постоянно в другия и това би го прогонило. Същото е и с парите – зрялото отношение към тях предполага и сами да можем да си ги осигурим, ако няма на кого да разчитаме. А от там нататък всяка жена може да определи колко и какво иска да работи, така че да не губи себе си в контрол, недоверие и болезнена независимост или в затвора на зависимостта от другия – финансова, емоционална, цялостна зависимост на личността.

А да започнем работа върху неефективните модели на мислене и поведение и да отнемем от парите вината за трудния ни живот, е от първостепенна важност, ако искаме да направим една огромна крачка към щастието и живота през женската енергия.

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева

Още подобни статии от Ирина може да прочетете на: irinakrasteva.com.