„Един мъж застанал пред вратата на своята възлюбена и потропал. Глас отвътре попитал: Кой е? – Аз съм – отговорил той. Тогава гласът казал: Тук няма достатъчно място за теб и за мен. И вратата останала затворена.
След година самота и терзания мъжът отново похлопал на вратата: Кой е? – Ти си – казал мъжът. И вратата се отворила.“ (Руми)
Когато на човек му липсва общата картина за нещо по-голямо от самия него, за нещо по-всеобхватно, той вижда само своето собствено разграничение. Тогава на преден план е егото му и човек не познава нищо друго, извън себе си.
И колкото повече егото се разграничава, толкова повече губи представа за цялото. Не осъзнава, че е една миниатюрна част от Вселената. Впряга се с много сила и енергия да защитава правото си на това свое съществуване.
Но Аз не може да съществува без Ти. Светът е изграден от тази полярност. Не мога да видя СЕБЕ СИ, без да видя ТЕБ. И егото страда – то се надценява. Има нужда от това, за да съществува. Превръща се в егоцентризъм.
На другия край, в другата полярност, е смирението. Осъзнаването, че Аз е навътре – в материята, но и навън – e ТИ – в самия живот. Отказването от егото, носи спасение. Разкривайки се, отваряйки се навън, умира егото и се ражда единството ни с всичко заобикалящо.
Разгръщането, отварянето на Аз става в Любовта, чрез Любовта, с Любовта. Границите на Аза позволяват да се преминат, да се влезе навътре, именно чрез Любовта. И така човек изживява истинска, пълна цялостност.
Любовта е единство с всичко.
Любовта не познава граници и препятствия.
Любовта е самият живот…
„Любовта е всичко, което имаме – единственият начин да си помогнем един на друг.“ (Еврипид)
Още по темата на Курс обучение „Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?„.
